Повече обучаващи се в професионални програми

Нараства броят на обучаващите се в професионални програми, като в тях през учебната 2024/2025 г. са записани 169,4 хил. ученици. Година по-рано общият брой на учащите в професионални програми е 166 хиляди. Традиционно в професионалното образование преобладават момчетата и те са 58,4% от общия брой. Това показват данните от годишното изследване „Образованието в Република България през учебната 2024/2025 г.“, проведено от Националния статистически институт (НСИ).

Увеличение се регистрира и в обучаващите се в програми за професионално обучение срещу заплащане за придобиване на степен на професионална квалификация, като в центрове за професионално обучение и професионални гимназии през 2024 г. са били записани 12,1 хил. лица на възраст 16 и повече години. Година по-рано техният брой е 8,8 хиляди.

По степени на професионална квалификация разпределението им е следното: първа степен – 3,7 хил., втора степен – 2,9 хил., и трета степен – 5,5 хил. души.

Към 31 декември 2024 г. в страната функционират общо 2329 училища,

от които 129 начални, 1110 основни, 70 обединени, 114 гимназии, 505 средни училища, 21 училища по изкуствата, 25 спортни и 355 професионални гимназии. В сравнение с предходната година общият брой на училищата е намалял с 12.

Броят на учениците, записани във всички видове училища, е 713,5 хиляди. От тях 15,3 хил. са записани в частни училища. Средно на една паралелка в държавните училища се падат по 21 ученици, а в частните – по 14.

През учебната 2024/2025 г. учителите (включително директори и заместник-директори с преподавателска заетост) във всички видове училища са 69,2 хил. (68,6 година по-рано), от които 69,6% са със завършена образователно-квалификационна степен „магистър“. В учителската професия преобладават жените – 82,1% от общия брой, като близо една трета от всички педагози са на възраст 55 или повече години. Разпределението по възраст показва, че в групата на 29 години и по-млади попадат 5178 учители, в тази от 30 до 34 години – 4966, при 35 – 39-годишните – 6733, в групата 40 – 44 години – 7331, в 45 – 49 – 10 298, в 50 – 54 – 11 659, в 55 – 59 – 12 428, и на 60 и повече години са 10 631 преподаватели.

В края на миналата година у нас са функционирали и 1830 самостоятелни детски градини, или с три повече от предходната година.

От тях 125 са частни, с две повече от края на 2023 г. В предучилищно образование, провеждано в детските градини и подготвителните групи в училищата, са записани 217,2 хил. деца, от които 51,4% са момчета. Година по-рано те са били 216,9 хил.

Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване за учебната 2024/2025 г., е 88,6%. Този показател е най-висок в област Смолян (98,7%), а най-нисък – в област Сливен (72,7%).

Средният брой деца в една самостоятелна детска градина за страната е 119, като в градовете е значително по-голям – 152, отколкото е в селата – 62.

През учебната 2024/2025 г. в частни образователни институции са записани 6596 деца, или 3% от всички записани в предучилищно образование.

Педагогическият персонал, зает в предучилищно образование, нараства до 20,9 хиляди. Година преди той е 20 000. Детските учители са 86,2% от педагогическия персонал.

Данните на НСИ показват още, че обхватът на училищното образование, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване за учебната 2024/2025 г., е 92,7% за началния етап на образование, 89,6% за прогимназиалния етап и 84,7% за гимназиалния етап.

Коефициентът за гимназиалния етап възлиза на 85,8% за момчетата и 83,5% за момичетата, като по области варира от 93,1% в столицата до 57,2% в Сливен.

Основно образование през 2024 г. са завършили 59,8 хил. ученици, а средно – 43,4 хиляди.

Първа степен на професионална квалификация е придобита от 481 ученици, втора – от 2,5 хил., и трета – 18,7 хил. ученици при 17,3 хил. година по-рано.

При завършилите програми за придобиване на трета степен професионална квалификация най-висок е относителният дял на учениците, изучавали специалности в област „Техника“ – 24,1%, „Информатика“ и „Услуги за личността“ – по 16,8%), „Стопанско управление и администрация“ – 13,2%, и „Изкуства“ – 11%.

За придобиване на IV степен професионална квалификация в професионалните колежи са се обучавали 787 курсисти, от които най-многобройни са били изучаващите специалности в областите „Обществена сигурност и безопасност“ (272 курсисти) и „Услуги за личността“ (251).

През учебната 2024/2025 г. студентите в България, записани в четирите образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, са 208,5 хиляди.

За придобиване на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ в университетите и специализираните висши училища се обучават 197,1 хил. студенти при 184,2 хиляди през предходната година, показват данните на Статистическия институт. От тях в частни висши училища са записани 21,9 хил., или 11,1%. Година по-рано в частни университети са се обучавали 20,7 хил. студенти.

Български граждани са 180,9 хил., или 91,8% от всички студенти в университети и специализирани висши училища у нас. Преди година техният брой е бил 169,1 хиляди и отново 91,8% от всички. Чуждите граждани, които са студенти  през тази учебна година са 16 157 и също нарастват в сравнение с предходната, когато са били 15 093.

Традиционно най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция – 20%, следват тези от Обединеното кралство – 13,7%, Украйна – 10,7%, Германия – 9,5%, и Италия – 6,3%, от общия брой чуждестранни студенти.

Студентите чужди граждани у нас избират да учат специалности предимно в областта на здравеопазването, като 61,5% от тях се обучават в тази област, а 45,8% от всички чуждестранни студенти изучават специалност „Медицина“. Преди година тези проценти са съответно 63,3 и 49,5 на сто.

За придобиване на образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“ в колежите се обучават 6422 студенти,

от които 89,2% са български граждани. От общия брой студенти в тази ОКС 1130 души са записани в частни колежи.

През 2024 г. ОКС „професионален бакалавър“ са придобили 1601 студенти, от които 66,2% са жени. Най-голям е броят на дипломираните по специалности в областите „Здравеопазване“ – 832 души (52%), „Технически науки и технически професии“ – 229 души (14,3%), „Бизнес и администрация“ – 174 души (10,9%), „Персонални услуги“ – 117 души (7,3%), и „Образование“ – 108 души (6,7%).

В университетите и специализираните висши училища в страната през миналата година са се дипломирали 46,2 хил. души, от които придобилите ОКС „Бакалавър“ са 23 хил., а ОКС „Магистър“ – 23,2 хиляди. За сравнение, през 2023 г. са се дипломирали 42,5 хил. души, от които придобилите ОКС „Бакалавър“ са 22,1 хил., а ОКС „Магистър“ – 20,4 хиляди.

Броят на дипломираните тази година е най-висок в областите на образование „Бизнес и администрация“ (22,9%), „Образование“ (16,8%), „Здравеопазване“ (10,2%), „Технически науки и технически професии“ и „Науки за обществото и човешкото поведение“ (по 8,3%). Броят на дипломираните преди 12 месеца е следният – „Бизнес и администрация“ (21,4%), „Образование“ (17,2%), „Науки за обществото и човешкото поведение“ (10,9%), „Здравеопазване“ (9,7%) и „Технически науки и технически професии“ (8,9%).

Към края на 2024 г. у нас се обучават общо 5029 докторанти, като от тях 52% са жени. За сравнение, в предходните години техният брой е съответно 5184 през 2023 г., 6548 през 2022 г., 6542 през 2021 г. и 6570 през 2020 г., сочи изследването на НСИ.

В редовна форма на обучение са зачислени 3063 души, или 60,9% от докторантите. Най-голям дял от докторантите се обучават в област София (столица) –57%, следвана от областите Пловдив (11,3%), Варна (9,2%) и Велико Търново (7,1%).

Статистиката отчита лек ръст на новоприетите докторанти, които са 1840.

През 2023 г. те са били 1728, а през 2022 г. – 1710. В сравнение с предходната година нараства и броят на дипломиралите се докторанти, като достига 1159 души при 955-има година по-рано.

От тях 640, или 55,2%, са жени. Най-голям е делът на дипломираните в следните области на образование: „Здравеопазване“ – 166 души (14,3%), „Науки за обществото и човешкото поведение“ – 162 души (14%), „Бизнес и администрация“ – 103 души (8,9%), „Образование“ – 101 души (8,7%), „Технически науки и технически професии“ – 88 души (7,6%), и „Изкуства“ – 81 души (7%). Подредбата и процентното разпределение са подобни на тези от 2023 г.

Чуждестранните докторанти са 574, или 11,4% от общия брой. Най-висок остава делът на тези от Китай, който достига 34,1% при 22,6 година преди това, следвани от докторантите от Гърция (14,3%), Израел (7,3%) и Република Северна Македония (6,1%).

В частни институции се обучават 3,7% от докторантите, като 84 души от тях, или 14,6%, са чужди граждани.

Свързани статии:

Средствата за научноизследователска и развойна дейност продължават да нарастват ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Варна, с блестящо представяне на националните състезания по професии в туризма Подкрепа за развитие на дуалното обучение Подобряват система от санкции в училище