Тутракан разказва

Номер 53 в 100-те национални туристически обекта на България е разположеният на река Дунав североизточен град Тутракан. Ако се поинтересувате на какво се дължи присъствието му в популярното туристическо движение, ще откриете, че мястото е наситено с история. Но освен това – и с романтика. Не туризмът обаче ни предизвиква да потърсим среща с екипа на Историческия музей в Тутракан.

В края на миналата година директорът Петър Бойчев се обърна с покана към училищата в страната да използват възможността за извънкласни и образователни занимания, свързани с експозициите на музея. Възрастовите групи могат да бъдат от начален, прогимназиален и гимназиален етап. Всяка от тях има какво да научи и как да бъде заинтригувана. Нещо повече, бихме добавили, възрастните също ще бъдат впечатлени.

Тутракан е известен като град епопея, но и като град на рибарите.

Още през XIX век се превръща в утвърден център на дунавския риболов, а в началото на XX в него живеят над 5000 рибари. Лодкостроенето и рибарството са били основен поминък и това може да се види в единствения в България Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“. Намиращо се на централната улица в града и само на 50 метра от брега на река Дунав, културното средище вече 50 години привлича посетители.

„В Музея могат да се видят автентични предмети – оригинални въдици от кост и мед, харпуни, глинени тежести за рибарски мрежи, макети. А чрез аудио и видео, както и с помощта на оригинални интерактивности доближаваме съвременния човек до тежкия живот на отрудените рибари, кръстосвали цялото поречие на реката между Видин и делтата“, разказва за „Аз-буки“ уредникът Екатерина Николова-Цанева.

Част от музейната експозиция на Етнографския музей „Дунавски риболов и лодкостроене“ е архитектурният резерват „Рибарска махала“. Комплексът е съхранен за поколенията в автентичния си вид с рибарските мрежи, с лодкарските работилници и рибарските къщи, някои от които са отпреди 150 – 200 години и със своята архитектура имат национално значение.

Описвайки живописното градче, разположено на висок стъпаловиден хълм, Цанева припомня, че Тутракан пие все още от живителната сила на голямата река. Но помни тропота на римските легиони, имената на велики пълководци и велики българи. „Град, който за двадесетвековното си съществуване от „име скромно и незнайно“, както написа Иван Вазов, стана град епопея“, уточнява тя.

Как се случва това, учениците могат да узнаят с посещение на новооткрития музей „Тутраканска епопея – 1916“. За разлика от Етнографския той се намира на 10 км извън града, до село Шуменци, и отваря врати през април миналата година.

„Зала „Диорама“ в новия ни музей „Тутраканска епопея – 1916“ представлява интерактивно преживяване. Когато си там, сякаш влизаш в истински румънски окоп и имаш възможност да се огледаш на 360 градуса и да преживееш атаката на Тутраканската крепост“, разказват от екипа.

Тутраканската епопея е сражение, което се разиграва в началото на 1916 г. и остава в паметта на поколенията. Сблъскват се 100 000 души, 10 000 от които завинаги оставят костите си на бойното поле. Паметта на загиналите и до днес се пази с особена почит в Мемориалния комплекс „Военно гробище – 1916 г.“, където вече има и музей.

„Мястото е избрано неслучайно – обяснява Екатерина Цанева. – Това е най-отдалеченият укрепителен пункт на модерната за времето си румънска военна крепост, изградена в периода 1914 – 1916 г. Там са погребани и победители, и победени.“

Цанева казва, че изживяването в интерактивната зала „Диорама“ на новооткрития музей „Тутраканска епопея – 1916“ е вълнуващо и внушително, но го препоръчва за по-големи деца – от прогимназиален и гимназиален етап.

„След силното емоционално съпреживяване каним учениците да продължат посещението си на територията на Мемориалния комплекс, защото има още какво да видят. Ще помълчат до огромния бетонен кръст за храброст и двете гаубици, застанали като на вечна стража. Ще склонят глава пред паметника, върху който е издълбан изписаният на четири езика текст: „Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за своето отечество“, отбелязва тя.

И докато децата и учениците от двете средни училища и трите детски градини в Тутракан могат да идват в Етнографския и Историческия музей често, и го правят, то

за училищата от цяла България се организират посещения и по Националната програма „България – образователни маршрути“.

Специално обособените детски кътове предоставят занимателни кръстословици, викторини, видеа и образователни материали. Но освен всичко това – история, родолюбие, занаяти и специфични знания и умения, предавани от поколение на поколение, от които е зависело оцеляването на хората през различни времеви периоди, Тутракан предлага прекрасни възможности за разходка сред природата.

Най-напред Дунавският парк, откъдето се виждат пясъчните коси на близките острови. А ако интересът е по-задълбочен –  прилежащите защитени местности Калимок-Бръшлен и остров Пожарево. До тях местното Сдружение за туризъм организира специални турове след предварителна заявка.

„Ще заредим учениците, които каним да се запознаят с нашия град, не само с нови познания, но и с чувство за национална принадлежност и гордост“, казват от екипа на Историческия музей.

Вярваме им. В началото на март в Тутракан се състоя Вторият общински фестивал за изпълнение на песни от български автори „Гласът на Родината“. За организаторите от Общината и Общинския център за извънучилищни дейности целта му е да съхрани и популяризира българската музика и националното самочувствие у младите хора, да насърчи творчеството и да им даде възможност да покажат таланта и любовта си към България. Във Фестивала се включват възпитаници на местните детски градини и училища, а обществеността ще чуе най-оригиналните изпълнения в очаквания в края на месеца гала концерт.

Свързани статии:

Обединени от доброто Певици от ПМГ в Кюстендил жънат награди Светът през очите на младостта Среща на млади философи