Учене от съвместния опит

Росица Иванова, началник на РУО – София-област, поздрави участниците за успешното представяне и им връчи сертификати за участие. Снимка РУО – София-област

С представяне на управленски стратегии от 20 директори на училища в Софийска област приключва поредицата от майсторски класове, организирани от Регионалното управление на образованието – София-област, за повишаване на резултатите и качеството на подготовката на децата и учениците.

„Организирахме поредица от майсторски класове по Националната програма „Квалификация на педагогическите специалисти“. Това е нова форма за повишаване на квалификацията. Чрез майсторските класове педагогическите специалисти получават възможност да обменят опит и успешни практики, директорите търсят нови стратегии за управление на институциите, които ръководят“, обяснява за „Аз-буки“ Йоанна Чалъкова, старши експерт по квалификация на педагогическите специалисти в РУО – София-област.

Общо три майсторски класа организират от Регионалното управление. Първият е на тема „Повишаване резултатите и качеството на подготовка на децата и учениците“ и преминава под ръководството на проф. Сийка Чавдарова-Костова – преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и Петя Кочкова-Бенчева – директор на ОУ „Никола Вапцаров“, Ботевград.

Той е разделен на три части – въвеждаща, неприсъствена и заключителна.

В рамките на първата ръководителите на майсторския клас представят факторите за повишаване на резултатите и качеството на подготовка на децата и учениците в образователните институции. Показват ролята на директора за развитието на умения на XXI век и дават насоки за разработването на управленските стратегии.

„Смисълът на майсторските класове е учене от съвместния опит. Идеята е представените положителни примери на успешни директори и останалите акценти от програмата да стимулират размисли и рефлексия у участниците в майсторския клас. Те могат да сравнят предложените практики с това, което правят в образователните институции, които ръководят, да помислят как биха могли да ги приложат, за да развиват своите училища“, обяснява проф. Чавдарова-Костова.

„Факторите за повишаване на резултатите са много“,

каза по време на презентацията си Петя Кочкова-Бенчева.

Сред основните са добре обучени и мотивирани учители, които да имат възможност за продължаващо професионално развитие. Други фактори са иновативните и интерактивните методи за преподаване. По думите на Кочкова-Бенчева, е важно е директорът да създаде модерна, безопасна и позитивна училища среда, в която подкрепа да получават ученици, новите учители и родителите. Сред акцентите в презентацията на директорката ОУ „Никола Вапцаров“ – Ботевград, са екипната работа на педагогическите специалисти и споделянето на опит, включването на учениците в извънкласни занимания, представянето на възможност да се изявяват в конкурси и състезания.

На база обменения опит директорите разполагат с 20 дни, за да направят презентации, с които да представят своите стратегии за управлението на образователната институция за повишаване на резултатите и качеството на подготовка на децата и учениците.

В заключителната част на майсторския клас за директори всеки участник представя пред колегите си образователната институция, която ръководи. Споделя с какво е допринесъл за нейното развитие, с какви проблеми се сблъсква и как работи по тяхното разрешаване. Какви подходи прилага, какви цели си е поставил и как планира да проследи тяхната реализация.

Другите два майсторски класа са насочени към учителите

и са ръководени от д-р Станимир Цветков – началник на отдел „Оценяване в предучилищното и училищното образование“ в Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО). Единият е на тема „Преподаване, насочено към повишаване на четивната грамотност на учениците за придобиване на умения за извличане на информация по качествен начин и нейното обработване и анализиране при вземането на решения“. В него се включват 20 учители по български език и литература в прогимназиален и гимназиален етап. Майсторският клас включва 16 часа в присъствена форма и 16 часа за подготовка на инструментариум за оценяване на четивната грамотност на учениците в различни класове.

„Сред основните цели на майсторския клас са усъвършенстване на уменията за създаване на инструментариум, позволяващ обективно оценяване на четивната грамотност на учениците с цел диагностика на реалните проблеми и пътищата за тяхното преодоляване“, обяснява д-р Станимир Цветков.

Пред участниците в майсторския клас е представен дългосрочният проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за изработване на индикатори за качеството на образованието. Те са запознати и с концептуалната рамка за четивната грамотност на международното изследване PISА.

Тема на обучението са и основните когнитивни равнища, които се измерват в PISА. Това са гладкото четене; намиране на информация в рамките на един или в няколко текста; обобщаване и тълкуване; оценяване и осмисляне. „Гладкото четене е основата на останалите три процеса. Това когнитивно равнище се смята, че е ключово за успешното представяне на българските ученици в международните изследвания“, посочва д-р Цветков.

В работата на майсторския клас е обърнато внимание и на избора на различни текстове в цялото им многообразие по вид, формат и контекст. Изборът на текстове за оценяване на четивната грамотност на учениците е важен елемент в подготовката на инструментариума – текстовете трябва да бъдат подбрани така, че в най-висока степен да съответстват на възрастовите особености на учениците, но и да имат силно изразен прагматичен аспект. Не на последно място, участниците в майсторския клас са запознати с различните видове задачи за измерване на четивната грамотност, както и основните правила за съставянето им.

В частта за самостоятелна работа всеки участник изработва тест за оценяване на четивната грамотност на учениците в класовете, в които преподават.

Д-р Цветков подчертава, че голяма част от тях имат добри характеристики, подбрани са текстове не само в образователен, но и в социален, личен и професионален контекст.

В края на майсторския клас участниците оценяват подготвените тестове от колегите си и споделят част от проблемите, които срещат при работата си, особено с ученици, в чиито семейства българският език се използва по-рядко.

„С реализирането на майсторския клас значително се подобриха уменията на учителите за създаване на качествен инструментариум, който биха могли да използват в практическата си дейност, за да измерват обективно постиженията на своите ученици. Изработването на инструментариум за тестване на знанията и уменията дава възможност за диагностика на образователни дефицити, планиране на корекционни дейности и в крайна сметка – повишаване на качеството на образованието“, обяснява експертът в ЦОПУО.

Третият майсторски клас е на тема „Подходи за формиращо оценяване и преподаване в контекста на НВО и ДЗИ“ и в него участват 20 учители по български език и литература и по математика, преподаващи в прогимназиален и гимназиален етап.

Сред основните цели на майсторския клас са усъвършенстване на подходите за формиращо преподаване и оценяване, както и формирането на професионална общност за споделяне и повишаване на практическите компетентности и изготвяне на методически материали, посочва ръководителят на обучението. Акцент в работата на майсторския клас е и предназначението на формиращото оценяване на учениците с цел повишаване на техните резултати.

В рамките на обучението педагозите се запознават с формиращото оценяване и стратегии за прилагането му,

проектно базираното обучение, провеждат дискусии. Всеки теоретичен елемент от програмата е съпроводен от споделени примери, базирани на педагогическата практика.

След това учителите имат за задача да изработят вариант за проектнобазирано обучение, като се съобразят както с теоретичните постановки и учебните програми, така и с конкретните условия за преподаване в училище по български език и литература и по математика. Те са представени по време на финалния ден на обучението, като всеки участник в майсторския клас оценява останалите.

„Учителите споделиха, че провеждането на майсторския клас им е дало възможност да осмислят по нов начин използването на формиращото оценяване в обучението и по български език и литература, и по математика. Участниците в майсторския клас се убедиха, че прилагането на проектно базираното обучение в значителна степен може да подобри резултатите на учениците“, посочва д-р Цветков.

Той допълва, че разработените материали по време на самостоятелната работа са споделени с участниците в майсторския класа и с експертите от РУО – София-област. Така всеки може свободно да използва онова, което прецени, че е полезно в пряката му работа.