Силата на учителя не е в строгостта

• About
• Latest Posts

v.genkov@azbuki.bg

Latest posts by v.genkov@azbuki.bg (see all)

• Нова възможност за млади учени - 23/08/2023
• Очакват 63 000 първокласници на 15 септември - 23/08/2023
• Майсторина дебатите - 23/08/2023

Желина Панова е родена на 15 ноември 1937 година. Името ѝ е символ на предучилищното възпитание в Белене. Целият ѝ професионален път, от 1958 година до пенсионирането ѝ, преминава в сферата на образованието. Тя е директор на първата детска градина в крайдунавския град.
Макар и извън системата, Желина Панова продължава да живее с учителската професия. „Трябва да имаш в сърцето си желанието да работиш с деца, да ги обичаш, да не си груб с тях, да обясняваш – казва тя. – Важно е да имаш контакт с родителите, те да ти имат доверие, да вярват, да са убедени, че правиш нещо за децата им. Че искаш да ги научиш как да се държат, да откриеш и изградиш добрите черти в характера им. Преди да го дадеш на децата обаче, първо трябва да го имаш у себе си.“
От особено значение за възпитанието на подрастващите дългогодишната учителка посочва ролята на родителите. „Много е важна средата, в която израстват, семейството е много важно. Родителите трябва да държат пръста и да показват посоката, в която да вървят децата им. Да им показват кое е хубавото, кое е правилното и кое не е. Възпитанието е основно в семейството. Не казвам, че децата само се обучават в училище. Там те се и възпитават, но това, което виждат и чуват вкъщи, много влияе на характера им и на това какви хора ще станат, като пораснат.“
Възрастните трябва да формират децата, а не обратното, категорична е Желина Панова. Силата на учителя се крие не в строгостта, а в личния пример. На сегашните учители тя препоръчва да не забравят това, въпреки всекидневните трудности. Пожелава им да получават за труда си същата оценка, каквато тя – от възпитаниците си.
„Срещнах скоро едно от момчетата, които не бяха от тези, които се изявяваха във всичко. Вече голям мъж, на улицата, той ме поздрави: „Добър ден, г-жо Панова!“. Изненадах се и му отвърнах: „Ти ме помниш?“. Той каза: „Вас никой не може да Ви забрави!“. Благодарих му за тези думи, а той, на свой ред, отговори: „Аз Ви благодаря за времето, което бях при Вас!“.