Много-много или много, много

*Д-р Ивелина Стоянова

Има група сложни наречия, които са образувани чрез удвояване на единичното наречие. Те се пишат полуслято, например бързо-бързо, далече-далече, едва-едва, много-много и други. При голяма част от тези наречия се придава усилено значение на единичното наречие – бързо-бързо ‘много бързо’ (например: Приказваше бързо-бързо, направо изяждаше края на думите), далече-далече ‘много далече’ (например: Далече-далече, през девет планини в десета живеел един цар), или едва-едва ‘много слабо’ (например: Той едва-едва се усмихваше).

Малко по-различен е случаят с удвоеното наречие много-много. То се използва най-вече в разговорната реч в отрицателни изречения или отрицателни словосъчетания за по-голяма изразителност и със значение ‘малко’, например: Не трябва много-много да вдигаме шум (‘трябва да вдигаме по-малко шум’), Възрастните не обичат много-много промените (‘те обичат по-малко промени’), Говори, без да се замисля много-много за последствията (‘говори, като се замисля малко за последствията’), Той постигнал успех без много–много усилия (‘постигнал успех с малко, с незначителни усилия’).

Неправилна е употребата в случаи като: *Той дошъл тук преди много-много години (трябва да бъде Той дошъл тук преди много, много години), *Той постигнал много-много успехи (трябва да бъде Той постигнал много, много успехи или многобройни успехи).

Трябва да внимаваме и в случаите, когато може да възникне и двузначност, както в тази новина: Пловдивчанка остана без много, много пари, след като обраха дома ѝ (‘откраднали са ѝ голямо количество пари’) или Пловдивчанка остана без много-много пари, след като обраха дома ѝ (‘останала е с малко пари’).

*Д-р Ивелина Стоянова работи в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.