Рядък вид заек играе важна екологична роля, като разпространява семена. Проучването на този процес може да разкрие как растенията процъфтяват и реагират на изменението на климата.
Решаваща връзка в жизнения цикъл на едно паразитно растение може да бъде намерена на изненадващо място – коремите на потомците на древна линия зайци. Като се има предвид склонността им да похапват в градините и да тичат из крайградските тревни площи, може лесно да забравите, че зайците са диви животни. Но живо напомняне за тяхната дива природа може да се намери на два от японските острови Рюкю, ако имате търпението да го потърсите: застрашеният заек амами – „жива вкаменелост“, която изглежда поразително подобна на древните азиатски зайци.
Според оценки на специалисти се предполага, че в дивата природа са останали по-малко от 5000 животни. Животът на амами (Pentalagus furnessi) е обвит в мистерия, тъй като рядко се срещат представители на тоз вид. Но те, изглежда, играят изненадваща екологична роля като разпръсквачи на семена, съобщават изследователи в Ecology. Разпръскването на семената е основната точка в жизнения цикъл на растението, когато то може да се премести на ново място. Така че разпръскването е изключително важно за разбирането как се поддържат растителните популации и как видовете ще реагират на изменението на климата, казва Халдре Роджърс – биолог от „Вирджиния тех“ в Блексбърг. „Въпреки това разпръскването на семената не е получило много внимание – казва тя. – Не знаем какво разпръсква семената на повечето растения в света.“
Местни жители от островите Рюкю са първите, които забелязват, че „ембле-
матичният, но застрашен“ заек амами яде плодовете на друг местен вид – растението Balanophora yuwanensis, казват учени от Университета Кобе в Япония. Зайците обикновено обичат да ядат растителна тъкан, като листа и стъбла. Затова не се смята, че допринасят много за разпространението на семена, които често се намират в месести плодове.
За да потвърдят казаното от местните жители, учените поставят камери на острова, за да уловят зайците в действие. Изследователите са успели 11 пъти да заснемат зайци, които дъвчат плодове от Balanophora. Но все пак е трябвало да проверят дали семената са оцелели след пътуването си през коремчетата на зайчетата.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
