Молба за отпуск или молба за отпуска

Сия КОЛКОВСКА*

Думите отпуск и отпуска се отнасят към една особена категория съществителни имена, известни като родови варианти (в случая – от мъжки и от женски род). Родовите варианти са думи с еднакво лексикално значение и с еднаква основа, които принадлежат към различен род. Съществуват два типа варианти. При първия тип има и формални различия в основната форма на думите. Такъв е случаят със съществителните отпуск и отпуска, второто от които е оформено със суфикса -а и е от женски род, докато първото съществително е от мъжки род. При втория тип няма никакво формално различие в основната форма. От този тип са родовите варианти прах, прахъ̀т, прахове – мъжки род, и прах, прахта̀ (няма множествено число) – женски род; стенопис, стенописът, стенописи – мъжки род, и стенопис, стенописта̀, стенописи – женски род; летопис, летописът, летописи – мъжки род, и летопис, летописта̀, летописи – женски род. Например съществително прах в мъжки род има членувана форма прахъ̀т, а прах в женски род има членувана форма прахта̀.
Една част от родовите варианти са идентични и в стилистичен план и поради това са взаимозаменяеми във всички езикови сфери. При други родови варианти има стилистични различия между тях и само единият вариант е включен в Официалния правописен речник на българския език (2012). Думата отпуск е стилистично неутрална и може да се използва във всички стилове. Думата отпуска има разговорен характер и се използва в битово-разговорната реч; тя не е част от книжовната лексика. Ето защо в писмена молба е правилно да използваме думата отпуск, а не думата отпуска. Вариантите от женски род на грис, летопис и стенопис също не са включени в Официалния правописен речник на българския език. От изброените примери единствено в Речника са посочени като дублети прах – прахъ̀т и прах – прахта̀.

*Д-р Сия Колковска е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
към Българската академия на науките.