Свободата на танца

Ралица ГОСПОДИНОВА

Сцената винаги го е привличала. От родното Белене и местния фолклорен ансамбъл „Димум“ той стига до Националния фолклорен ансамбъл „Българе“. Част е от него вече 7 години. Това е роденият през 1996 година Никола Любенов. Основно образование завършва в СУ „Димчо Дебелянов“ – Белене, а средно – в НУИ „Панайот Пипков“ в Плевен, професия „Танцьор“ и специалност „Български танци“. Възпитаник е на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, професия „Хореограф-педагог“ и специалност „Българска народна хореография“ (бакалавърска степен). Към Нов български университет – София, учи магистратура „Арт мениджмънт. Управление на културни институции и творчески индустрии“.
„Голям фактор за обичта ми към фолклора са моето семейство, в което и до ден-днешен се спазват традициите, живеят с песните и танците на народното творчество“, казва младият танцьор. За работата си в „Българе“ споделя, че най-лесното е било да чуе „Да“ на кастинга. „Не познавах абсолютно никого от ансамбъла, а тепърва трябваше да вляза в залата и да бъда в хармония с близо още 40 танцьори. За да ме разберете правилно – трябва да сме една добре смазана машина, в която всички 40 човека дишат заедно без никакво разминаване, с една обща цел. Отне месеци и доста прекарани часове в залата, за да се впиша – пояснява Никола. И допълва: – Моментът, в който свърши даден спектакъл и видиш хората пред теб щастливи, горди, понякога разплакани от радост, с приповдигнато настроение, културно обогатени и емоционални – този момент е най-голямата наслада за всеки артист и равносметка за добре свършената работа. Той не може да бъде описан и изразен с думи. Да танцувам и да изразявам себе си на сцената, за мен е свобода.“
Никола не скрива и другата страна на професията си – честите пътувания и отсъствия от дома, многото часове репетиции и малкото почивка, работата по време на празници. Имало е моменти, в които е трябвало да е на сцена с травма или с лични проблеми. Въпреки всичко не би се отказал от танците. Напротив, след години вижда себе си да предава знанията си на по-младите.