Предстоят промени в учебни програми

Президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов се включиха в кръгла маса за образованието и родолюбието

„В продължение на година търсим становищата на различни заинтересувани страни по въпроса на учебните програми и учебното съдържание в учебниците“, каза министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов по време на кръгла маса на тема „Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество“. Форумът, организиран от МОН, се проведе под патронажа на държавния глава Румен Радев. В него се включиха още вицепрезидентът Илияна Йотова, университетски преподаватели, учители, представители на синдикалните и работодателските организации.
Предстои да бъдат оповестени резултатите от анализа на учебните програми, а промените ще бъдат обнародвани за обществено обсъждане. Проф. Пенов посочи, че сериозни възражения срещу учебните програми няма. Промени не се предвиждат по редица предмети, а най-честите искания са за увеличаване на часовете и по-задълбочено изучаване на някои от темите.
„Не се отчита фактът, че увеличаването на часовете по един предмет води след себе намаляването на часовете по друг. Средното училище няма за цел да представи цялото знание както в университет, а само да научи младите хора преди всичко да са горди българи, мислещи, функционално грамотни и конкурентоспособни личности“, каза образователният министър. Категоричен е, че учебните програми не могат да бъдат променяни през две години. Той припомни, че в началото на 2023 г. парламентът прие промени в Закона за предучилищното и училищното образование, с които бяха допълнени целите, които образованието трябва да постига, и обхватът на безплатните учебници бе разширен от І до ХІІ клас включително.
„Идеята на този форум е да поставим ясно въпроса дали образованието постига целите, които му бяха поставени с тези законови промени, а именно – „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност – и новото допълнение – „българското национално самосъзнание“, обобщи министърът. По думите му, тук трябва да отчитаме и другите цели, посочени в чл. 5 на ЗПУО, а именно – придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията в правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорно гражданско участие.
Министър Пенов посочи, че в последно време много е направено за изграждането на STEM среда и за привличането на интереса на децата към природните науки. Но пред МОН сега стои предизвикателството да осигури средства за качествено обучение по предметите, свързани с хуманитарните науки. Да осигурят среда, която да надгради познанията на учениците и да ги привлече към тези науки. „Именно хуманитарните науки създават спойката в обществото, въз основа на която хората живеят заедно и споделят обща съдба“, допълни проф. Пенов. Основните дисциплини в училище, свързани с целта „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание“, са история и цивилизации, български език и литература и география и икономика.
Той посочи, че и досега „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“, като цел и реализация на образователния процес, присъства от детската градина до края на средното образование.
В учебните програми на предмети като родинознание, музика, изобразително изкуство, философия, физическо възпитание има заложени очаквани резултати, насочени към съхраняването и утвърждаването на българската идентичност и българското национално самосъзнание.
Изследванията показват, че у нас делът на часовете за изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е с около 10% по-висок от средния за Европейския съюз. Задължителните часове за изучаване на всеки от предметите – български език, родинознание, човек и общество, история и цивилизация, география и икономика, са увеличени в сравнение с нормативната уредба по Закона за народната просвета. По БЕЛ са 70 часа, по родинознание и човек и общество – 19, по история и цивилизации – 58, и география и икономика – 58.
Министърът посочи, че в общественото пространство има примери за неща, които трябва да се променят в учебниците. Сред тях са присъствието на „Градушка“ на П. К. Яворов в темата „Природа“ в програмата по литература и изучаването в една и съща тема на произведенията „Отечество любезно“ на Иван Вазов и „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл. „Пред историята основното предизвикателство е да се прекрати използването на учебното съдържание за политически, а не за образователни цели“, посочи Пенов.
Министърът изрази притеснение от факта, че с навлизането на изкуствения интелект ще се търси баланс между информацията, предоставяна от различни платформи, и съдържанието на учебниците. Той подчерта, че МОН използва и други механизми за постигане на основните цели на предучилищното и училищното образование в образователния процес каквито са националните програми.
„Не сме тук от позицията да даваме някакви насоки и указания как да се развива българското образование. Но се радваме да сме част от тази много важна дискусия.“
С тези думи президентът на Република България Румен Радев се обърна към участниците във форума. Той е категоричен, че образованието е ключът към по-добър живот. Без него не може да се говори нито за високи технологични производства и висока добавена стойност, нито за технологичен прогрес, който да се превърне в икономически и оттам – в по-висок стандарт и качество на живот. Президентът акцентира на това, че образованието е важен елемент от духовното развитие на човека, и посочи, че преди да станат ИТ, лекари или инженери, учениците първо трябва да се научат да бъдат добри хора. „Може ли да получим единение на нацията, ако децата нямат нещо, което да ги обедини още в училище? Ако в най-ранна възраст не ги възпитаваме в любов към България, няма как после да го направим. Бъдещето на образованието е в повече гъвкавост и автономия“, категоричен е Радев.