За две изключения при бройната форма

Атанаска АТАНАСОВА*

Бройната форма в българския език е специална форма за мн. ч. при съществителните имена от мъжки род. Тя е наследник на двойственото число в старобългарски, което не се пази днес. Тази форма се употребява след числителни бройни имена, след числителни за приблизителност, както и след думите за количество колко, колкото, толкова, няколко и няколкото.
Такава специална форма за множествено число имат само съществителните имена от мъжки род за нелица, които завършват на съгласна, например: слон – пет слона, стол – два стола, банан – няколко банана. Съществителните имена за лица имат само форма за мн. ч., която се употребява дори и след числителни бройни имена, след числителни за приблизителност, както и след думи за количество, например: лекар – няколко лекари – двама лекари, спортист – десет спортисти – толкова спортисти, артист – трима артисти – десетина артисти.
Като всяко правило обаче и правилото за бройната форма има изключения. Възможна е употребата на формата за мн. ч. вместо бройната форма на думата ден след числително име или след дума за количество. Например в изречението: Той ще отсъства няколко дни според правилото би следвало да се употреби формата дена. Но Официалният правописен речник на българския език (2012) допуска употребата на формата дни като правилна.
Подобно изключение от правилото се наблюдава и при съществителното име син. Тъй като с тази дума се означава лице, би следвало след числителни имена, както и след думи за количество да се появи формата за мн. ч. синове, но Официалният правописен речник и в този случай допуска дублетност. Затова може да се каже: Имам двама сина и Имам двама синове, като и двете изречения са в съответствие с нормата.

*Д-р Атанаска Атанасова е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.