Най-важни са учителите

Стела МАРИНОВА

След няколко години чуващите малчугани в детските градините и учениците в школата ще имат възможността да избират дали да изучават българския жестов език. На пръв поглед, новият предмет не звучи толкова иновативно като компютърно моделиране или корейски и китайски, по които обучението започна предходните години. Но ползите несъмнено ще бъдат много повече.
Когато едно дете започне да изучва жестовия език от малко, то ще може да общува свободно не само със своите връстници с увреден слух от класа, а и извън пределите на класната стая на площадката или в парка. По този начин нито един малчуган няма да остане изолиран. А след като учениците завършат образованието си, могат да използват знанията в университета, на работа или просто на улицата, за да помогнат на някого. Така по-голяма част от обществото ще може да „чуе“ историите на хората с увреден слух, говорейки един език.
За да се стигне дотук обаче, тепърва трябва да се разработват учебните програми и да се обучават специалисти, които да могат да преподават на чуващите деца и ученици. Броят на градините и школата не е никак малък и дори един преподавател да може да води часове в няколко от тях,
отново значителен брой педагози трябва да усвоят жестовия език. Затова, за да може всяко дете да получи равен шанс за приобщаване и общуване със своите връстници, най-важни остават учителите. Без тяхното желание и възможност да овладеят този нов за тях език, ще бъде много трудно.