Нобелова седмица

В защита на човешките права

Нобеловата награда за мир за 2022 г. се присъжда на правозащитника Алес Беляцки от Беларус, руската правозащитна организация „Мемориал“ и украинската правозащитна организация Център за граждански свободи. Лауреатите на Наградата за мир представляват гражданското общество в родните си страни. В продължение на много години те насърчават правото да се критикува властта, и защитават основните права на гражданите. Положили са изключителни усилия да документират военни престъпления, нарушения на правата на човека и злоупотреби с власт. Заедно те демонстрират значението на гражданското общество за мира и демокрацията.
С избора на лауреатите норвежкият Нобелов комитет иска да отличи изключителни защитници на правата на човека, демокрацията и мирното съвместно съществуване в съседните страни Беларус, Русия и Украйна. Чрез последователните си усилия в полза на хуманистичните ценности, антимилитаризма и принципите на закона тазгодишните лауреати почитат визията на Алфред Нобел за мир и братство между нациите – визия, която е най-необходима в света днес.
Алес Беляцки е един от инициаторите на движението за демокрация, което се формира в Беларус в средата на 80-те години. Той посвещава живота си на насърчаването на демокрацията и мирното развитие в родната си страна. Основава организацията „Вясна“ („Пролет“) през 1996 г. в отговор на противоречивите конституционни поправки, които дават на президента диктаторски правомощия и предизвикват масови демонстрации. „Вясна“ подкрепя задържаните демонстранти и техните семейства. През следващите години тя се превръща в широкообхватна правозащитна организация, която документира и протестира срещу използването от властите на изтезания срещу политически затворници.
Правителствените власти многократно са се опитвали да накарат Беляцки да млъкне. Той е в затвора от 2011 до 2014 г. След мащабни демонстрации срещу режима през 2020 г. отново е арестуван и все още е задържан без съдебен процес. Въпреки огромните трудности той не отстъпва и сантиметър в борбата си за правата на човека и демокрацията в Беларус.
Правозащитната организация „Мемориал“ е създадена през 1987 г.
от правозащитници в бившия Съветски съюз, които искат да гарантират, че жертвите на потисничеството на комунистическия режим никога няма да бъдат забравени. Сред нейните основатели са носителят на Нобелова награда за мир Андрей Сахаров и правозащитникът Светлана Ганушкина. „Мемориал“ се основава на идеята, че изправянето срещу минали престъпления е от съществено значение за предотвратяването на нови.
След разпадането на Съветския съюз „Мемориал“ се превръща в най-голямата правозащитна организация в Русия. В допълнение към създаването на център за документи за жертвите на сталинската епоха „Мемориал“ събира и систематизира информация за политическото потисничество и нарушенията на човешките права в Русия. Организацията става най-авторитетният източник на информация за политическите затворници в руските затвори. Организацията е в челните редици на усилията за борба с милитаризма, насърчаване спазването на човешките права и управление, основано на върховенството на закона.
Центърът за граждански свободи е основан в Киев през 2007 г. с цел напредък в спазването правата на човека и демокрацията в Украйна. Центърът заема позиция за укрепване на украинското гражданско общество и оказване на натиск върху властите да превърнат Украйна в пълноправна демокрация. За да развие Украйна в правова държава, Центърът за граждански свободи активно се застъпва за присъединяването на страната към Международния наказателен съд.
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Центърът за граждански свободи се ангажира с идентифициране и документиране на руски военни престъпления срещу украинското цивилно население. В сътрудничество с международни партньори той играе пионерска роля при търсенето на отговорност на виновните за престъпленията им.

Не фалирайте банките, те са необходими

Тазгодишните Нобелови лауреати по икономика – Бен Бернанке (Институт „Брукингс“, Вашингтон, САЩ), Дъглас Даймънд (Чикагски университет, Илинойс, САЩ) и Филип Дибвиг (Вашингтонски университет в Сейнт Луис, Мисури, САЩ), значително подобряват разбирането ни за ролята на банките в икономиката, особено по време на финансови кризи. Важно откритие в тяхното изследване е защо избягването на банкови фалити е от жизнено важно значение.
Съвременните банкови изследвания изясняват защо имаме банки, как да ги направим по-малко уязвими при кризи и как банковите фалити изострят финансовите кризи. Основите на това изследване са положени от Бен Бернанке, Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг в началото на 80-те години. Техните анализи са от голямо практическо значение за регулирането на финансовите пазари и справянето с финансови кризи.
За да функционира икономиката, спестяванията трябва да бъдат насочени към инвестиции. Тук обаче има конфликт: спестителите искат незабавен достъп до парите си в случай на неочаквани разходи, докато фирмите и собствениците на жилища трябва да знаят, че няма да бъдат принудени да изплатят заемите си преждевременно. В своята теория Даймънд и Дибвиг показват как банките предлагат оптимално решение на този проблем. Като действат като посредници, които приемат депозити от много спестители, банките могат да позволят на вложителите да имат достъп до парите си, когато желаят, като същевременно предлагат дългосрочни заеми на кредитополучателите.
Техният анализ обаче показа и как комбинацията от тези две дейности прави банките уязвими на слухове за предстоящия им фалит. Ако голям брой спестители едновременно изтичат до банката, за да изтеглят парите си, слухът може да се превърне в самореализиращо се пророчество – възниква бягство от банката и тя фалира. Тази опасна динамика може да бъде предотвратена, като правителството осигури застраховка на депозитите и действа като кредитор на банките от последна инстанция.
Даймънд демонстрира как банките изпълняват друга важна за обществото функция. Като посредници между много спестители и кредитополучатели, банките са по-подходящи за оценка на кредитоспособността на кредитополучателите и гарантиране, че заемите се използват за добри инвестиции.
Бен Бернанке анализира Голямата депресия от 30-те години на миналия век – най-тежката икономическа криза в съвременната история. Освен всичко друго той показа как бягството от банки е било решаващ фактор кризата да стане толкова дълбока и продължителна. Когато банките се сриват, ценна информация за кредитополучателите е загубена и не може да бъде възстановена бързо. По този начин способността на обществото да насочва спестяванията към продуктивни инвестиции, е силно намалена.

Трудният път към успеха

Нобеловата награда за литература за 2022 г. се присъжда на френската писателка Ани Ерно за смелостта и клиничната острота, с които тя разкрива корените, отчужденията и колективните ограничения на личната памет, се казва в решението на Шведската академия на науките. В своите текстове тя последователно и от различни ъгли разглежда един живот, белязан от силни различия по отношение на пол, език и класа.
Нейният път до изграждането ѝ като автор е дълъг и труден. Родена е през 1940 г.
и е израсла в малко градче в Нормандия. Родителите ѝ са от работническата класа, имат магазин за плодове и зеленчуци и кафе. Учи в Университета в Руан, а по-късно преподава в гимназията. От 1977 г. до 2000 г. е професор в Националния център за задочно обучение (Centre National d’Enseignement par Correspondance).
82-годишната Ерно е носител на множество престижни литературни награди във Франция. Тя има над 20 публикувани предимно автобиографични книги. Много от тях се изучават във френските училища от десетилетия, тъй като предлагат проницателен поглед към социалния живот в съвременна Франция, отбелязва АФП.
У нас е издаден само романът ѝ „Обикновена страст“ (1996 г.).
Дебютът ѝ е с романа Les armoires vides, публикуван през 1974 г. във Франция. Международна слава ѝ носи четвъртата ѝ книга – La place.
Историческата ѝ книга от 2008 г. Les Années („Годините“), добре приета от френските критици, се счита от мнозина за нейния магнум опус. В нея Ерно пише за себе си в трето лице за първи път, предоставяйки ярък поглед върху френското общество непосредствено след Втората световна война до началото на 2000-те години. Това е историята на една жена и на обществото, в което е живяла.
Малко след като научава новината, Ерно коментира за шведска телевизия, че за нея е голяма чест и отговорност да бъде Нобелов лауреат. Тя ще получи Нобеловата награда от крал Карл XVI Густав на официална церемония в Стокхолм на 10 декември – годишнината от смъртта на Алфред Нобел, който създава наградите със завещанието си.