Непознатият пионер на климатичната наука*

Цветомир Петров – IX клас, I място
18. СУ „Уилям Гладстон“ – София
Научен ръководител – д-р Стефан Петров

Ако можехме да се върнем назад във времето, щяхме да преоткрием историите на много представителки на нежния пол със забележителни открития в областта на медицината, науката и технологиите. Особено внимание заслужават онези от тях, които никога не получават дори елементарен акт на внимание, както и онези, които макар и късно, все пак получават приживе признание за своите постижения. Сред отдадените на науката дами, които „не са си взели“ своя полагаем „кредит“, са „тъмната дама на ДНК“ Розалинд Франклин, афроамериканките Катрин Джонсън, Дороти Воган и Мери Джаксън, които промениха историята на NASA, както и много други, за които поради ред причини човечеството научава на по-късен етап.
Такъв е случаят с родените преди повече от два века съвременници от двете страни на Океана – американката Юнис Нютън Фут (1819 – 1888) и ирландския физик Джон Тиндал (1820 – 1893). Последният години наред е считан за баща на климатичната наука, за този, на когото дължим днешните си познания за метеорологията и изменението на климата. През 1859 г. Тиндал докладва пред Британското кралско научно дружество своите първи находки по тази проблематика. Две години по-късно в своята публикация в сп. Philosophical Transactions of the Royal Society of London той размишлява върху ефекта на водните пари и някои газове върху климата. Впоследствие изследванията на Тиндал са доразработени в детайли от Флеминг.
Преди малко повече от едно десетилетие, през 2011 г., пенсионираният петролен геолог Рей Сьоренсон преобръща конвенционалните представи, излагайки на показ своята находка от архивите: парниковият ефект, за който години наред се твърди, че има за свой баща Джон Тиндал, всъщност има своя майка, потънала в безизвестност в продължение на повече от 150 години. Това е Юнис Нютон Фут, чието име мнозина не са чували и до днес. На базата на своя щателен преглед, обхващащ задълбочен анализ на повече от 300 технически и научни публикации от времето преди и след Американската гражданска война, Сьоренсон публикува в качеството си на независим изследовател своите наблюдения за забравената работа на Фут, наричайки я „пионерът“, открил връзката между CO2 и глобалното затопляне. Само преди две години Джоузеф Ортиц (Kent State University) и Сър Роланд Джаксън (University College London) отбелязват колко важна е реконструкцията на Сьоренсон. Двамата посвещават своята публикация в сп. Notes and Records на Юнис Фут и на всички жени, които не успяват да развият своя потенциал в резултат на социален натиск, неравнопоставеност между половете и ред други причини.
За да не оставя читателя с погрешна представа, трябва да поясня, че горепосочените автори не омаловажават забележителните приноси на Тиндал за разгадаването на механизма на парниковия ефект. Те само повдигат някои важни актуални и до днес въпроси. Коя всъщност е Юнис Фут? Познавал ли е Джон Тиндал нейните открития и хипотези, до които тя достига няколко години по-рано?
Юнис Нютон Фут е далечен роднина на Сър Исак Нютон по бащина линия. Родена е през 1819 г. в гр. Гошен, щата Кънектикът. Родом е от многодетно семейство от общо 12 деца (седем сестри и петима братя). Омъжва се през 1841 г. за Елайша Фут – съдия, изобретател и математик, специалист по патентно право в Патентния офис на САЩ. От литературата е известно, че Юнис Фут няма никакъв бекграунд в областта на експерименталната физика, а по-скоро формален опит, който гради последователно в женската семинария „Троя“ (училището на Ема Уилард), в научните класове към Политехническия институт „Ранселар“ (тогавашен мъжки научен колеж). Фут изучава основи на биологията и химията в Ню Йорк и години наред пази страстта си към науката.
Джоузеф Ортиц възкликва: „Бях повален от елегантността на нейните експерименти. Тя е събрала всичко известно от областта на геологията, подплатила го е с физика и е сътворила една нова непозната наука – тази за климата“. Чрез серия от експерименти посредством твърде опростена (както я определят повечето) апаратура, състояща се от вакуум помпа, живачни термометри и два стъклени цилиндъра, Фут наблюдава как съдържащите се във въздуха CO2 и водни пари поглъщат слънчевата топлина и по този начин предизвикват неговото затопляне.
Смелото предположение на Фут впоследствие се оказва напълно правилно – високите нива на CO2 в атмосферата причиняват глобално изменение в климата на нашата планета. Когато Юнис извършва своя експеримент, средните нива на CO2 в атмосферата са около 300 ppm. Тя навярно никога не си е представяла, че към 2016 г. тези нива ще надхвърлят 400 ppm.

* Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват
със съкращения