Проф. Стоян Денчев – председател на Общото събрание на Университета по библиотекознание и информационни технологии, пред в. „Аз-буки“: Човешкият фактор е стратегически „инструмент“ за прогреса на информационното общество

Интервюто взе Надя Кантарева

– УниБИТ е едно от държавните висши училища, включени в новата научна програма „Сигурност и отбрана“ на МОН. Осигурено е и финансирането ѝ.
С какви функции, проф. Денчев, конкретно допринася Университетът за фундаментални и приложни научни изследвания в областта на сигурността и отбраната.
– В изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017 – 2030 г. през октомври 2021 г. с Решение на Министерския съвет е приета Национална научна програма „Сигурност и отбрана“. Тя е подкрепена от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
Програмата е с насоченост към фундаменталните научни изследвания в областта на сигурността и отбраната. Университетът по библиотекознание и информационни технологии, както и останалите бенефициенти по Програмата, ще работим за изпълнението на основната ѝ цел, а именно – повишаване на националния научен капацитет в областта на сигурността и отбраната, повишаване количеството на публикациите, създаване на съвременни модели за управление и функциониране, развитие на активни взаимоотношения между научните организации и държавните висши училища в страната. Ще бъдат привлечени и партньорски научни мрежи от чужбина.
Не на последно място, тя предвижда да създаде прототипи на инструменти и среда за по-сигурна виртуална комуникация и да подобри взаимодействието между научноизследователските и развойните звена и бизнеса и да даде възможност за съвместни обучения на докторанти, да привлича участници от други научни звена, с което ще се отвори секторът за отбрана и сигурност за докторантури по изцяло нови, интердисциплинарни теми.
Може да звучи нескромно, но не искам да бягам от истината, като кажа, че основният двигател за реализирането на тази национална програма беше и продължава да бъде Университетът по библиотекознание и информационни технологии. Убеден съм, че към тази констатация ще се присъединят всички останали участници в Програмата.

– По Програмата, а и не само, държавата стимулира участието на образователните и научните организации в европейски изследователски мрежи и проекти. В това отношение УниБИТ има добър опит. Бихте ли го споделили?
– УниБИТ наистина има богат опит, който се потвърждава от традиционните устойчиви връзки, които имаме с редица европейски и световни образователни и научни институции. Може би това се дължи на факта, че отчитаме човешкия фактор като незаобиколим и стратегически „инструмент“ за осигуряване напредъка и прогреса на съвременното информационно общес-
твото. Дори за миг да се пренесем в метавселената на Зукърбърг, ние сме категорични, че homo sapiens е основният двигател в релацията човек – машина. Като се осланяме на факта, че секторите, които се базират на знанието и интелектуалния труд, се превръщат във все по-търсени и ценени показатели, ориентираме нашите партньорства най-вече към използване на иновативните технологии при междуинституционалния обмен, особено по програмите „Еразъм“. И без да претендираме за изключителност, държа да отбележа, че Университетът по библиотекознание и информационни технологии е едно от първите висши училища в Република България, което методично и систематично поставя редица обществено значими проблеми в кръга на своите приоритети, свързани с нашия опит.

– Висшите училища да развиват традиционните си професионални направления – това е тенденцията напоследък. За Университета какво означава?
– Безспорно между теорията и практиката съществува тясна връзка, която в УниБИТ сме възприели като естествена основа за развитие на младите хора в нашата страна. Но в същия момент, няма как да отречем и факта, че на теория могат да бъдат направени много и различни предположения за дадено явление, докато в реалния живот и практиката такива възможности не съществуват. Там условията винаги са уникални и неповторими. Затова в УниБИТ приемаме, че не е достатъчно само да се очертае теоретичната рамка на изучаваното явление.
В тази връзка „умните“ (smart) университети приемат безпрекословно философската парадигма на известния американски философ и изследовател на образователните процеси Джон Дюи (John Dewey) „Учене чрез правене“ (Learning by doing). Като доказателство за успешното ѝ прилагане може да послужи цялата обновителна философия на нашето висше училище.

– ЗВО определя важна роля на Общото събрание на едно висше училище. И наистина, тази роля е такава в академичната структура на УниБИТ. Как бихте обяснили законовия регламент?
– Общото събрание е един от органите за управление на висшите училища в Република България, който решава стратегически
въпроси и задачи, свързани с дейността им. Напоследък се правят опити за структурни и функционални промени на тези университетски управленски органи, но според мен такъв тип промени не се базират на опит, а на конюнктура.
Като учен и преподавател, аз съм имал възможност да наблюдавам и да участвам в работата на редица университети със световна известност и това ми дава самочувствието да твърдя, че общите събрания на университетите – тези не само професионални, но и колегиални общности, представляват демократичната поанта на всяка уважаваща себе си автономна академична институция.

– Член сте на редица чуждестранни научни и образователни институции. Смятате ли, че е важно да заимстваме от стандартите им в управлението на висшето образование? По-конкретно?
– Едно от основните предизвикателства, пред които е изправено съвременното общество днес, е запазването и съхраняването на образованието в условията на динамично променящата се обществена среда.
А образованието е една от най-висшите ценности във всяко общество. Върху неговото развитие силно въздействие оказват всички промени от икономически, социален, демографски и политически аспект. В тези условия целта на образователните институции трябва да бъде насочена към създаване на благоприятна среда и оптимални условия, в които да се развиват способностите на обучаемите, да се изграждат уменията им за креативност и разрешаване на различни проблеми. А аз вярвам, че всичко изброено по-горе може да бъде постигнато не чрез заимстване на стандарти и технологии, а чрез осъзнато и търсено сътрудничество между образователните институции. Бих искал да поставя именно тук един въпрос, който смятам, че трябва да има голяма тежест в нашата образователна система – няма нужда да откриваме „топлата вода“, просто трябва да се върнем към доказаните в практиката български образователни традиции. Аз съм свидетел на факта как преди повече от 35 години специалисти в сферата на образованието от ФРГ и САЩ се възхищаваха от успехите на българското образование.

Свързани статии:

Трябва да знаем какво правят децата ни в Мрежата Kарина Ангелиева, заместник-министър на образованието и науката: В науката и иновациите също трябва да има политика на приобщаване Акад. Николай Витанов, зам.-ректор на Софийския университет по научноизследователска и научна проектна дейност: Бъдещето е на интердисциплинарните изследвания Възприемане и оценка на текст – реално интервю и интервю с изкуствен интелект