Същността на живота

Зина СОКОЛОВА

Кристиана Амирова завършва молекулярна биология в Пловдивския университет. После прави магистратура по молекулярна биология и биотехнологии. Продължение на нейните научни интереси е и докторантурата в Института по микробиология на БАН с научни ръководители проф. Милен Георгиев и доц. Петя Димитрова. „Благодарение двамата съм постигнала всичко в научната си кариера до момента“, казва Амирова.
Кристиана признава, че винаги се е интересувала от това кое причинява заболяванията и как малка молекула като ДНК може да генерира толкова много информация. Това се оказва и определящо за избора ѝ на професия.
През последните години тя изследва влиянието на един протеин – сензор, наречен Nrf2, за промени в метаболизма и антиоксидантната защита. Той регулира над 1000 гена и затова на молекулно ниво контролира процеси в организма, важни за нашето здраве и за ограничаване развитието на болести, като хронично възпаление и дегенеративни заболявания.
През последните години има голям интерес към този транскрипционен фактор, към начините на въздействие върху него с природни молекули и като тема е една от най-иновативните. В миналото хората са се обръщали към химично синтезирани препарати и лекарствени химично синтезирани вещества като лекарствени средства. Но в момента учените са се насочили към природните молекули и това какво ни дава природата, за да поддържаме нашето здраве.
„Изолираме тези природни молекули от растенията чрез различни подходи – биотехнологични или чисто химични – обяснява Кристиана. – Стараем се да повлияем на този протеин-сензор Nrf2. Знанията за него може да ни дадат много отговори на въпроси, свързани със здравето ни, защото отговаря за контрола на механизми, променени при рак, възпаление и дори при невродегенеративни болести като алцхаймер“.
Разработката, заради която Кристиана Амирова е отличена, представлява
биотехнологично получаване на природни молекули от ендемично за България растение, което е в Червената книга на страната ни. Нарича се Haberlea rhodopensis – по-известно като Орфеево цвете, и е едно от групата на т.нар. възкръсващи растения. То може да се изсуши и да загуби почти изцяло своите функции. Но при подходящи условия се възстановява.
„Опитваме се да открием кои са механизмите, за да може това растение и останалите от тази група да възкръсват по този начин – казва младата изследователка. – Чрез биотехнологични подходи в лабораторни условия успяхме да получим екстракт и да изследваме веществата в него. Работим съвместно с колегите от Центъра по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) и Института по органична химия с Център по фитохимия при БАН. Иначе това не би било възможно. Изследвахме
ефекта на тези вещества върху определен тип клетки. Установихме, че те могат да повлияят върху активността и експресията на този протеин-сензор и на гени, които са под негов контрол. Надявам се да има много нови проекти, по които да работя тук, у нас, и да допринеса за развитието на българската наука, която в последните години има много силно присъствие в световен мащаб.“