Училище до границата

Учениците от СУ „Гео Милев“ в Трън пресъздават важни моменти от националната история

Зина СТОЯНОВА

През учебната 2017/2018 г. СУ „Гео Милев“ в град Трън, Пернишка област, се прочува с резултат от матурите по български език от „Много добър“ 5,00. Това постижение изпълва с гордост педагогическият екип, на чийто упорит труд се дължи.
„Радостта ни беше за кратко – казва Костадинка Крумова, директор на училището. – Следващата учебна 2019/2020 г. беше белязана от пандемията от коронавирус, резултатите от матурите – също. Оценките от ДЗИ бяха значително по-ниски. Но въпреки трудностите не се отказваме да гоним по-високи резултати.“
СУ „Гео Милев“ е наследник на килийното училище, създадено през 1850 г. при църквата „Св. Петка“. Днес школото е средищно и защитено. Тук учат 285 деца в 15 паралелки: пет са от I до IV клас, четири – от V до VII клас, шест – от VIII до XII клас. Профилираните паралелки са две хуманитарни, една за софтуерни и хардуерни науки и две по предприемачество. През 2017 г., когато се въвежда професионалното образование в средното училище, е разкрита и професионална паралелка в XII клас „Помощник инструктор по спортно-туристическа дейност“. В района има интересни обекти, които привличат туристи – Ждрелото, параклисът „Св. Петка“, Музеят на киселото мляко в с. Извор и музеят в с. Бусинци, известен със своето грънчарство. Затова от училището се надяват завършилите паралелката да имат работа по специалността.
Костадинка Крумова отчита като грешка закриването на строителната гимназия в града през 2007/2008 г.,
която е подготвяла прочутите трънски майстори. Това е загуба за професионалното образование в района, което сега педагогическият екип се опитва да съживи. Учителите са квалифицирани, с пълен норматив. Много от тях пътуват от други населени места, а някои са и бивши възпитаници на училището, като директорката. Съотношението между по-опитните и възрастни учители и по-младите е 50:50.
Училището е единственото не само за града, но и за общината. То е последното преди границата. През годините назад са затворени четири основни училища в общината поради липса на ученици. Децата от селата Главановци, Зелениград, Туроковци, Глоговица се извозват с училищния автобус. Децата от Филиповци пътуват с междуселищен транспорт, за който имат закупени карти. Към момента има пълен обхват на учениците, отпаднали няма.
„Това е резултат от много работа – казва Крумова. – Правим много обходи, много разговори водим с родителите. Контролът е постоянен, а и в повечето семейства от уязвими групи има създадени навици да се ходи на училище. Имаме и образователен медиатор, назначен по проект „Подкрепа за успех“, който активно се включва във всички инициативи. Когато го назначих, той работи една година и успях да го убедя да следва „Социална педагогика“. Вече е студент четвърти семестър. Жена му е начален учител при нас. Двамата са местни жители и са пример за младите. Това е пътят, за да можеш да се реализираш в живота.“
Екипът се гордее, че част от завършващи СУ „Гео Милев“ продължават във висши училища. Едно от предизвикателствата пред ръководството на училището е намаляващият брой ученици. Няма ранни бракове, за разлика отпреди 10 – 20 години, когато това е било масово явление. Проблемът е, че тези родители са останали без образование и това оказва влияние и върху техните деца. Родители с образование имат навици, отношение, както и амбиции децата им да се образоват. Искат нещо по-добро за тях. Докато неграмотните бащи и майки казват: като не сме учили, какво от това?
Сериозен проблем възниква и когато родителите отиват да работят в чужбина и вземат децата си. После си идват в България, но децата им губят годината, отдалечават се от своите връстници. Но най-лошото е, че докато са в чужбина, тези деца не ходят на училище и стоят вкъщи. Не общуват с никого, защото не знаят език, губят всякакви навици за учене. „Това им се отразява много зле“, споделя директорката.
По време на пандемията на учениците са раздавани електронни устройства, купени от бюджета на училището. Школото получава и електронни устройства по проект „Равен достъп до училищно образование“. Неочаквана спънка е обстоятелството, че част от родителите се страхуват да ги получават, за да не би децата да ги повредят. В подобни случаи задачите и материалите се носят на хартиен носител, за да не спре образователният процес.
Художествено слово, „Магията на химията“, „Млади еколози“ са част от извънкласните дейности, в които могат да се включват децата. По-малките ученици от клубовете „Сръчни ръце“ и „Малки сръчковци“ са особено ентусиазирани и с желание правят коледни играчки, картички, мартеници.
„Моето мнение е, че директорите трябва да имат мандат. И учебната година трябва да почне по-рано, от 1 септември и да приключва за малките на 15 юни, а след VI клас – до 30 юни – смята Крумова. – При нас зимата е сурова и е добре ваканциите през зимата да са повече дни. Това също би помогнало и да се спести от отопление, което поскъпва. По-полезно е и за децата. През дългата лятна ваканция те изгубват навиците си за учене, а през учебната година им се налага да минат много материал в сравнително кратки срокове. С удължаване на учебната година ще има време за повече упражнения и затвърждаване на знанията. Сега често се галопира по учебното съдържание с нови знания, без да има време те да се усвоят пълноценно. Колкото до броя на учебниците по даден предмет, смятам, че е по-важно тяхното качество.“