Моят преподавател по физика

Бeлослава Тодорова –X клас, II място,
СУ „Николай Катранов“ – Свищов
Научен ръководител: Елена Илиева

Още щом прочетох темата на конкурса, реших за какво ще пиша. Отне ми точно няколко секунди да реша. Темата, която избрах, е учителят ми по физика. Щом някой чуе думата учител, веднага се сеща за строгите учители, които са му преподавали. За да бъдеш добър учител, преди всичко трябва да бъдеш добър човек. В днешно време много от учениците нямат свой любим учител.
Сега биха ме попитали повечето от вас защо съм избрала да пиша за моя учител по физика, а не избрах някоя от другите теми. Веднага ще ви отговоря. В живота на всяко дете учителят има много голяма и важна роля. Той е една от най-важните фигури в неговия живот. Той става голяма част от теб и твоята същност. Първият ми учител по физика беше различен. Различаваше се от всички други. Той правеше така, че да ти бъде интересно, щом започне урокът. Преди да започне часът, той се е подготвил предварително. Отделил е от времето си, в което е можел да направи нещо за себе си. Започваше да разказва толкова вдъхновяващо, че ти забравяш за всичко останало. Слушаш и нищо друго не те интересува. Абстрахирахме се от всичко.
Никога няма да забравя първия път, когато взехме урока за лещи. До този момент никога не бях предполагала, че физиката ще мe заинтересува, като наука. В този час господинът ми показа какво значи търпение. Той имаше търпението да отговори на всеки един въпрос. Дори на най-разсеяния ученик. Обръщаше внимание на всички, без значение кой стои срещу него. С нетърпение очаквах всеки следващ час, защото нямах търпение да науча нещо ново. „След лещите взехме окото. Той успяваше да направи часа ни необикновен. Започнахме да изучаваме планетите. Всичко това са неща, които със сигурност не всеки разбира. Но при нас беше различно. Почти на всички им беше интересно.
Оттогава физиката стана моят любим предмет. Изучавах го с удоволствие. Може би зависи от учителя. За да си добър учител, не е нужно просто да завършиш педагогика. Трябва да имаш талант. Моят учител се интересуваше много от предмета си и това си личеше. Знаете ли за какво съжалявам сега? Че не му казах всичко това тогава. Много от нас не могат да осъзнаят това, докато е време. В бързината пропускаме правилния момент.
Не му казах, че той ме запали по физиката и благодарение на него пиша това сега. Може би ще дойде време да му благодаря за всичко, което е направил за мен. Да му благодаря, че ме зарази с тази страст към физиката. Да му благодаря, че когато съм го попитала нещо, той винаги ми е помагал и никога не ми е казвал – „Сега нямам време“. За мен той стана мой ментор. Мой критик, който винаги ще ми каже истината и никога няма да ме излъже. Той стана мой съветник. Благодаря ви, господине! Дойде време да си призная, че той беше моят любим учител. Учителят, който ме е научил на най-много неща.