Да растеш, изучавайки света

Анелия Врачева
По материали
от чуждия печат

Родителите, които търсят алтернативи за образованието на детето си, могат да избират не само между системата на Монтесори и Валдорфската. Световно разпространение вече получава и трети вариант – т.нар. реджо-педагогика.

Родината на реджо педагогиката
През 60-те години на миналия век в детските градини на Реджо Емилия (малко градче в Северна Италия) се появява оригинален метод на обучение – реджо-педагогика. Регионът традиционно е смятан за представител на левите убеждения. Следвоенното поколение италианци се замислят как да отгледат децата си като пълноценни личности, които не се страхуват свободно да мислят, да творят и изследват света. В Реджо Емилия смятат, че всички деца, независимо от физическите си данни и социалния си произход, имат равни права за възпитание и образование.
Автор на новия подход става директорът на образователните програми в града Лорис Малагуци. Той създава концепцията на „стоте гласа“. Основната ѝ идея е да се даде на всяко дете възможност да изрази себе си по сто начина: чрез музика, рисуване, пеене, танци, занимания в театър, конструиране на модели и т.н. През 1991 г. методиката получава признание от психолози като най-добрия и най-съвременен метод за работа с деца в предучилищна възраст. Днес реджо-педагогиката се използва широко в детските градини не само в Италия, но и в САЩ, Великобритания, Германия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Канада, Израел, Япония, Сингапур и други страни.

Проект
Проект е ключово понятие в тази система на обучение. Детето самò си избира проект или предмет за изследване. Обикновено проектите се раждат в игрите и разговорите в зависимост от какво се интересуват децата в дадения момент. Темата може да бъде най-различна: сянката, дъждът, градът и т.н. Проектът не е ограничен във времето – може да продължи от няколко часа до цяла година. Важен е самият процес, а не крайният резултат. При това никой не обременява детето с информация – процесът на познание се осъществява по естествен начин.

Ателие
В детските градини са отделени помещения, където децата разполагат с материали и инструменти за творчество: моливи, четки, бои, пластилин, глина, клончета, вълна, хартия, камъчета и т.н. Тези стаи никога не се заключват.

Кооперация
Това е един от важните принципи в реджо-педагогиката. Работейки над проектите, децата се обединяват в групи, постоянно обсъждат процеса помежду си и с възпитателите. Всеки има възможност да се изкаже по всяко време и задължително бива изслушван от всички. Проектите се записват на видео, снимат се и се описват в дневници, за да могат родителите и педагозите да следят как се движи процесът.
Философията на педагогиката стъпва върху следните основни постулати:
– децата могат сами да контролират обучението си;
– децата се учат в пълен контакт с околната среда;
– децата изграждат отношения с други деца в пространство, което могат да изследват;
– децата трябва да имат възможност да заявят за себе си по различен начин: чрез театър, музика, пеене, фотография, танци, риторика…

Архитектура
Детските градини в Реджо
Емилия са устроени като жилищни сгради. В центъра има открито пространство (piazza), където се обсъждат новите проекти. Кухнята също е отворена за посещения. Храната се приготвя пред всички, децата могат да участват в този важен процес. Има и „тиха стая“, но там не е задължително да се спи – детето може просто да си почива, да лежи с книжка в ръка, да релаксира. Много родители през деня активно участват в проектната дейност на децата.
От няколко години в Реджо Емилия се провежда детският фестивал Reggionarra, в който участват всички културни институции в града. Това също е част от реджо-педагогиката.

Учителите
Те не са по-възрастни наставници, а съавтори, съучастници в детските експерименти. Не дават готови съвети. Главната им задача е да стимулират интерес у малкия човек. В процеса на общуване с децата самите учители се развиват и самоусъвършенстват.