Специалистът по небесна механика*

Цветомир Петров – VII клас, III място,
119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ – София
Научен ръководител – инж. д-р Стефан Петров

Кирил Атанасов Попов е роден през 1880 г. в Шумен. Завършва физика и математика в София. През 1912 г. защитава докторска теза в Сорбоната и става доктор по небесна механика. Бързата защита на дисертацията му е абсолютен прецедент в историята на Сорбоната, продиктуван от мобилизационна заповед от България поради началото на Балканската война.
Кирил Попов е избран за член на Берлинското математическо дружество, както и на Варшавското и Кралското чешко научно дружество, член-кореспондент на Националната академия на точните, физическите и естествените науки в Лима. Бил е редовен член на Българската академия на науките, удостоен е със званието Народен деятел на културата, два пъти е бил лауреат на Димитровска награда.
Научните интереси на Кирил Попов са свързани главно с приложенията на математиката в механиката и физиката. Те поначало били дълбоко проникнати от представата му за единство между математика и природа. Като преподавател, Кирил Попов неизменно онагледявал преподавания от него материал по диференциално и интегрално смятане, като го свързвал с подходящи примери от физиката.
Научните интереси и постигнатите резултати от акад. Попов били главно към приложенията на математиката в други науки – механиката и физиката. За него математиката била естествена наука. Научното му дело обхваща повече от 150 публикации. В него се очертават три основни теми. Първата е насочена към движенията на малката планета Хекуба – темата на докторската му дисертация. Изследването на толкова малък обект често било съпровождано от трудности. Докато изучаването на големи планети може да се извърши със задоволителна точност на базата на тяхното взаимодействие със Слънцето, при малките обекти, задачата е по-сложна, защото последните могат да се доближат твърде много до планетите гиганти. Кирил Попов всъщност продължил работата на Анри Поанкаре и изследванията му се увенчали с признание в Енциклопедията на математическите науки.
По време на Първата световна война Попов публикувал метод за бързо определяне на височината, на която летят самолетите. Това разкрива забележителните му постижения в областта на балистиката – основния труд на неговия живот. По покана на немски и австрийски научни организации българинът изнасял лекции по балистика. Интересен бил и приносът му към корабоплаването, изразяващ се в магнитни измервания и в множество съставени от него карти.
Една от най-важните разработки на Кирил Попов – „Бележки върху понятието ентропия и върху някои формули, които следват от него“, е публикувана в Париж. От 1952 до 1958 г.
той публикувал 18 труда в сферата на термодинамиката. На тяхна основа изградил мемоара си „Математически основи на необратимите термодинамични процеси“. Това бил третият връх в творчеството на Кирил Попов. За тази работа през 1959 г.
той получил наградата „Анри дьо Парвил“ на Парижката академия на науките.