СтраННи страННици в страННоприемница

Цветелина ГЕОРГИЕВА*

Да, и трите думи се пишат с две Н. Първата дума е форма за мн. ч. на прилагателното странен, което в ед.ч. завършва на -нен и според правописните норми изисква удвояване на съгласната Н в другите форми. Странноприемница е производна дума от странник, която пък произлиза от странен и унаследява неговите две Н. Прилагателното странен има 2 значения. По-старото, което днес не е популярно, е ‘който е от друга страна; нетукашен, чужд, непознат’, а по-новото, което е по-известно – ‘чуден, особен’, произтича от осмислянето на чуждото и непознатото като необикновено, необяснимо. Именно с по-старото значение се свързва съществителното име странник – ‘чужденец’ или ‘пътешественик’, ‘пътник’, ‘скитник’. С думата странноприемница се назовава сградата за временно обитаване или за пренощуване на странници, която днес наричаме хотел (по-рядко хан).
Двете думи – странник и странноприемница – в наши дни се срещат основно в художествената литература. Да си спомним откъси от творби на български класици: Бързай, странник, върви скоро / къща бащина да стигнеш… (Хр. Ботев, „Странник“);
О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина! (Д. Дебелянов, „Да се завърнеш в бащината къща…“); Станцията – малка крайгранична станция – заемаше едното крило на селския хан, наречен от стопанина му с примирителното име „Международна странноприемница“. (Й. Йовков, „Мечтател“); …в пороя и нощуването в тази испанска странноприемница имаше нещо страстно и възбуждащо… (Д. Димов, „Осъдени души“).
В последно време се наблюдава нова и определено неуместна употреба на думата странноприемница – като собствено име на хотели и ресторанти (напр. хотел „Странноприемница“, ресторант „Странноприемница“).

*Д-р Цветелина Георгиева е доцент в Секцията за лексикология и лексикография в Института за български език при БАН.