Предлозите в, във, с, със: ударения, възможности, колебания

Мария ТОДОРОВА*

Предлозите в и с се състоят само от съгласна и в речта се сливат със следващата ги дума. При произнасяне използваме и удвоените във и със. Докато устната реч ни позволява варианти, правописът на удвоените предлози във и със е регламентиран: 1. пред думи, чийто изговор започва със звуковете [ф], [в], [с], [з], както и абревиатури (във ВМА), цифри
(със 7 участника) и наименования на друг език (със CV);
2. когато върху предлозите пада логическо ударение (във или извън училището; със или без ударение).
Смесването на възможността за писмено отразяване на логическото ударение със свободния избор на удвоен или неудвоен изговор на предлозите в и с поражда колебания. Такъв е случаят, когато след в и с, последвани от двоеточие, въвеждаме изброяване, което не започва с [ф]/[в], [с]/[з]. Например в изречението Разглеждаме вратичките в: а) правописа, б) правоговора, в) семантиката наличието на двоеточие и маркери за изброяване налагат добавяне на пауза. Тя прекъсва сливането на предлога със следващата го дума и предпоставя удвояването му при произнасяне. Така възниква съмнението дали пък употребата на предлога не изисква логическо ударение, съответно удвояване при писане. При проверка в Българския национален корпус (http://search.dcl.bas.bg/) на съотношението на употребите на в:/във: и с:/със:, следвани от дума, която не започва с
[ф]/[в], [с]/[з], се оказва, че е налице правописно колебание. Съотношението на срещанията е близко – в:във – 788:808 и с:със – 3921:3154, при това във се среща по-често от в, а с преобладава пред със.
Ключово за разрешаването на този въпрос е двоеточието. То маркира пауза и прави удвояването на предлога излишно. Следователно, когато след предлозите в и с следва изброяване на рубрики, отбелязано с двоеточие, предлозите не се удвояват.

*Д-р Мария Тодорова работи в Секцията за компютърна лингвистика в Института за български език при Българската академия на науките.