Гласът на младите е силен, смята председателят на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев
Образованието е най-ценната инвестиция. Това проличава особено по време на криза.“ В това е категоричен председателят на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) Даниел Парушев. По време на извънредната ситуация приятели често се обръщат към него, като към човек с добро икономическо образование, с въпроса в какво е най-изгодно да се инвестират пари и къде има сигурност в тези трудни времена. А той на всички отговаря едно и също – в себе си. „Средствата, които имат 100% възвръщаемост, са само тези, които са вложени в допълнително обучение и развиване на уменията“, казва с усмивка Парушев.
Поемайки поста на председател на НПСС, си е поставил много амбициозни цели. Боли го от това, че през последните години доверието в организацията като че ли е позагубено. „НПСС е шапката на всички студентски съвети и студентите трябва да припознават себе си в нея“, отбелязва той. Представителството е единственият законоустановен национален орган, изразяващ общите интереси на студентите, докторантите, курсантите и специализантите. Организацията е създадена като
изразител на общите интереси на младите хора, които учат във висшите училища.
Затова те трябва да знаят за Представителството и при нужда от помощ или съдействие за разрешаване на даден казус да се обръщат не към друг, а към него.
В мандатната си програма Парушев обявява, че иска и студентите да имат свой национален омбудсман – практика, позната в немалко висши училища у нас и зад граница. Уточнява, че идеята е на колегите, издигнали кандидатурата му.
„Ако има национален студентски омбудсман, то младите хора ще знаят към кого да се обръщат при необходимост. Това определено ще подейства положително на студентската общност у нас“, допълва моят събеседник. Студентите ще могат да се обръщат към омбудсмана директно чрез сайта на организацията. Предложението все още не е разгледано на Общо събрание на НПСС, но вече се събират кандидатури за негови членове от всички висши училища. „Омбудсманът няма да замени дейността нито на председателя на НПСС, нито на ръководството“, категоричен е Парушев. Идеята е да се работи заедно и да са си взаимно полезни. Освен това ще има и горещ телефон, на който студентите ще могат да звънят по всяко време.
Младите хора и сега търсят съдействието на Националното представителство, но по-рядко. В рамките на дистанционното обучение са получавали сигнали, че дадени преподаватели не си взимат часа, а причината е не защото не искат, а защото не могат да работят с платформите. Често възникват проблеми и с претоварването на системата, защото мнозина искат да влязат в профилите си по едно и също време. Разбирайки за проблема, членовете на организацията се свързват с представителите на конкретния университет. След намесата им ръководството решава да финансира допълнителен софтуер, и сега могат да влизат едновременно между 120 и 140 души.
Получавани са и сигнали, свързани с комуникацията между преподаватели и студенти, а също така и за влошени отношения между Студентския и Ректорския съвет. „Националното представителство на студентските съвети трябва да бъде мост между преподаватели и студенти и се стремим да бъдем точно това“, казва Парушев. По думите му, най-честите оплаквания са за лошите условия на живот в общежитията, някои от тях не са ремонтирани от 12 години. За реновирането им Парушев ще търси съдействие и финансиране от Министерството на финансите, МОН и от кмета на район „Студентски“. Не смята, че университетите сами трябва да поемат издръжката на общежитията, макар че са тяхна собственост. „Изключително огромни са базите, които имат университетите в страната. Бюджетите се изчисляват по коефициенти. Много от тях се оплакват, че коефициентът им е нисък. А и броят на студентите с всяка година намалява“, отбелязва той.
В Студентски град живеят над 40 000 студенти, затова за НПСС районът винаги е бил приоритет. Искат да го направят по-сигурен и по-добро място за живот. Сред проблемите, които виждат там, са инфраструктурата и липсата на улично осветление. Вече са коментирали с ръководството на студентските и ректорските съвети във всяко общежитие да има видеонаблюдение. И на места то вече е факт. Но такова трябва да има и по улиците. Идеята на новия председател на НПСС е да се създаде Консултативен съвет към Студентски град, в който да участват представители на всички висши училища, които имат общежития там, и да се обособят кампуси в името на сигурността на младите хора.
Парушев коментира и политиките, свързани с профилирането на висшите училища. „Все повече се говори за необходимостта висшите училища да обучават и да насочват усилията си в професионалните направления, традиционни за тях, защото имат традицията, базата, преподавателите, учените. Няма как медиците да преподават икономика. Нито икономистите да се занимават с медицина или с инженерни науки“, казва той.
На мнение е, че университетите трябва да станат и по-гъвкави откъм времето, в което се провеждат занятията. Трябва да има възможност за посещение и за хората, които работят. Посочва за пример някои от частните университети, където лекциите започват след 18:30 часа, за да може да обхванат по-голям брой студенти. „По този начин всеки, който иска да учи, може да го направи“, отбелязва той.
Категоричен е за ползата от дуалната форма на обучение и по-голямата мобилност на студентите. „Висшите ни училища трябва да си комуникират и да обменят опит както помежду си, така и с университетите в чужбина. Така ще имаме по-богат избор за краткосрочно обучение“, смята Парушев. На мнение е, че програмата „Еразъм+“ е разпознаваема и изключително полезна за студентите. Но припомня един основен проблем – младите хора се страхуват да пътуват, защото голяма част от изпитите, положени в чужбина, не се признават у нас.
„Решението е въвеждането на единна система за висше образование, а МОН трябва да ни бъде партньор в това начинание“, категоричен е той. И изразява желание да обсъди програмата за мобилност на студентите на среща с европейския комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел.
Най-голямата студентска организация у нас е започнала работа и в друга посока – затвърждаване на партньорството с представителите на средните училища и професионалните гимназии. Така учениците предварително ще се запознават с възможнос-
тите къде да продължат образованието си. „Висшето образование в България е много добро и по всякакъв начин трябва да го стимулираме и рекламираме“, заключава студентският лидер.
Възможността да се кандидатства с матура, определя като правилен подход, защото тя е най-доброто и обективно мерило на знанията.
Студентите предпочитат дистанционно обучение
Дистанционната форма на обучение е по-предпочитана от студентите. Това показва проучване на Студентските съвети, обобщено от НПСС. Ако преди извънредното положение посещаемостта на лекции е била 20%, то по време на извънредното положение надхвърля 90%. „Това е сигнал, че с развитието на технологиите при всички възможности висшето образование трябва да предлага възможност за онлайн обучение. Няма как да бъде заменена учебната скамейка, личният контакт с преподавателя е безценен“, казва Даниел Парушев.
Във връзка с одитните доклади на МОН и препоръките към Националното представителство, Парушев заявява, че на всяка забележка ще бъде обърнато внимание. „Не искам да бъда пророк, но забележки към това ръководство на НПСС няма да има. А всички препоръки ще бъдат изпълнени“, категоричен е студентският лидер.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
