И Шуменският създава мрежа

Стратегията за развитие на висшето образование в България за периода 2021 – 2030 г. е публикувана за обществено обсъждане до 20 юли на страницата на Министерския съвет.
В нея са заложени основните принципи и приоритети в развитието на системата на вис-
шето образование и конкретни цели, дейности и мерки за тяхното изпълнение. Какви са базовите моменти в документа и как Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ ще отговори на изскванията и поредицата от промени, произтичащи от тях, коментира ректорът на ШУ проф. д.и.н. Георги Колев.

Изискванията, заложени в Стратегията, предвиждат обособяването на три вида университети – изследователски, образователни и професионални. Според профила ще бъде и финансирането на висшето учебно заведение. „За да бъде изследователски един университет, 75% от професионалните направления трябва да отговарят на съответното ниво – брой научни статии, осъществени конференции, цитирания, патенти и т.н.
За нас това е непосилна задача, защото имаме 21 направления и 75% от тях са 18. Реално към момента отговаряме по този критерий само в специалностите физика, химия, биология, математика и информатика. Въпреки че имаме много добра акредитация – 90% от
21 професионални направления са с оценка над 9 за последните 20 г., и научноизследователската дейност в последните 5 години драстично се повиши, не можем да постигнем 75%“, откровен е проф. Колев. Той вижда мястото на Университета като изследователски, но с образователен профил.
Много работа се очаква и по отношение на учебните планове и програми, чието оптимизиране също е заложено в Стратегията. „Учебните планове и програми предопределят качеството на професионалната подготовка на студента. В много от тях са правени само козметични промени през последните 25 г. А потребностите на реалния социално-икономически живот ни налагат съвсем други изисквания. Ние правим учебни планове и програми според преподавателя, а не според потребностите на пазара и на живота. Но вече се измени профилът на човешките взаимоотношения. Неслучайно се иска въвеждането на основополагащи дисциплини като философия, естетика, социология, изкуство, математика, финансова подготовка – нещо, което го имаше преди 30 години. Имаме нужда от това. Но ще трябват преподаватели и няма как да стане за кратко време. Или трябва да се подготвят нови, или да се преквалифицират, което е трудно за човек над 60. За последните 5 г. съм освободил повече от 170 преподаватели над 65 г., за същия период над 120 са с академично израстване. Даваме шанс на младите до пет години да получат хабилитация, отпечатваме техните монографии за сметка на университета, обгрижваме ги и по този показател нямаме проблеми“, категоричен е проф. Колев. И допълва, че отдавна изпълнява и сега заложеното в Стратегията закриване на специалности и сливане на катедри, но невинаги среща разбиране от колегите си.
Обнадеждаваща е възможността, която Стратегията дава – да се изграждат научноизследователски центрове към университетите, които да имат своята стопанска дейност и така да продават технология. Центърът за върхови постижения към ШУ по проект УНИТе ще отвори врати наесен и ще действа съвместно със СУ „Св. Климент Охридски“,
ТУ – София, Русенския университет и Бургаския университет „Проф. Асен Златаров“.
Важен момент от Стратегията е възможността самият регион да прецени какви специалности да се развиват в университета. „Нашата сила е в подготвянето на педагогически кадри в системата на предучилищното и училищното образование и социалните науки – коментира проф. Колев. – Но можем много повече. Във връзка с осъществяване на интегрираното обучение, което според Стратегията трябва да стане на три нива – вътре в страната между висшите училища, създаване на европейска университетска мрежа, изграждане на мрежа, извън ЕС и изготвянето на т.нар. Пътна карта на университетите, подписахме меморандум за сътрудничество заедно с РУ „Ангел Кънчев“ и Икономическия университет – Варна. Искаме съвместно обучение в специалността „Икономика“ с Варна и в техническите науки и растителната защита – с Русе. От своя страна, ще бъдем полезни в подготовката в областта на природните и математическите науки, в чуждоезиковото обучение, българска филология и социалните науки.
Предвижда се още сътрудничество със Спортната академия и съвместно обучение на бакалаври и магистри с Факултета по журналистика на СУ, уточнява проф. Колев. Все още обаче няма нормативен акт, който да регламентира начина, по който да се осъществява съвместното обучение, разпределянето на субсидиите, заплащането на преподавателите, формата на самия учебен процес – дистанционно или на място, в кой от университетите. Пътят е начертан правилно, остава само да се регламентира.
„Твърдо подкрепям Стратегията, защото тя очертава новата философия в системата на висшето образование – организиране на учебния процес, израстване на кадри, материално-техническа база, начин, форми и средства на преподаване. Всичко е направено с мисъл. Но изпълнението изсиква промяна в нормативната уредба и даване на конкретни правомощия на ректорите от страна на министъра на образованието. Нормативната база трябва преди всичко да се стикова със Закона за висшето образование, Закона за академичния състав и с Кодекса на труда“, категоричен е проф. Колев.