Госпожица Пчела

След 6 години в рекламния бранш Богдана Денчева решава да смени посоката и да се заеме
с преподаване, за да мотивира децата да четат, да учат и да бъдат грамотни

Учениците я наричат Miss Bee, или госпожица Пчела. Идва от това, че името ѝ на английски започва с латинската буква В, която се чете „бий“, което пък означава пчела. Прякорът ѝ харесва, защото кошерът е хубава метафора за работата в екип, а това е едно от уменията, които се опитва да развива у децата. Метафората за кошера ѝ допада и с това, че пчеличките много се трудят – т.е. за да се научи един език, трябва много работа, за да се получи резултат, сладък като мед. И това е едно от нещата, които като преподавател се опитва да изследва – как ученето да стане по-сладко, да не е скучно, да е полезно като меда. В някои от по-горните класове ѝ казват Мис Боги. Съвременните методи допускат учители и ученици да си говорят на малко име, подчертава младата учителка.
Богдана Денчева признава, че никога не е мислела, че ще преподава. И не заради славата на професията едва ли не като непрестижна, а по-скоро защото се притеснява дали ще бъде достатъчно добра.
„Имала съм страхотни учители, на които съм се възхищавала – казва тя. – Не съм си представяла, че мога да бъда на тяхно място, по-скоро от респект. Колко ли добър трябва да си в една предметна област, за да сеизправиш пред децата и да си готов да отговориш на всеки техен въпрос.
Иначе никога не съм имала проблем да обяснявам на някого търпеливо как се прави нещо, без да се сърдя, ако не ме разбере от първия път. Силно вярвам, че ако получиш едно знание за света, трябва да го споделиш с другите веднага, за да станат по-умни, по-добри, и да не губят време да минават по твоя път. Вероятно подобни нагласи са ме довели дори подсъзнателно до тази работа и те внасят отпечатък в професионалните ми изяви и сега.“

Младата учителка завършва Езиковата гимназия в Ловеч, после „Връзки с обществеността“ във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет. Работи 6 години в рекламния бранш. След това кандидатства в програма „Заедно в час“. Завършва следдипломна квалификация за учител по английски език в Пловдивския университет, а в момента прави и магистратура по български език и литература. Работила е в училища в Стара Загора и в София. Сега преподава в частно училище в столичния кв. „Стрелбище“.

А как от рекламния бизнес се озовава в сферата на образованието?
„Когато бях в рекламната агенция, при нас идваха стажанти, чудесни млади хора – разказва тя. – Обичах да се занимавам с тях, бяха много креативни. Но се случваше в текстовете им да има граматични и пунктуационни грешки. В света на рекламата това е критично – клиентите винаги са нащрек. Университетът не би трябвало да ги учи на това, те трябва да са го овладели в училище. Това става и с много четене. Привърженик съм на теорията, че четенето на книги помага много за овладяване на пунктуационните правила. Тогава си помислих не е ли по-добре вместо да уча възрастни, да се върна крачка назад и да се занимавам с деца, които са в най-активното си време за учене“.
Другата причина да се насочи към учителската професия, е личното ѝ убеждение, че когато човек не харесва нещо, вместо да мрънка, трябва да се опита да го разбере, и ако може, да го промени. Затова решава да влезе в системата, за да види как изглежда тя отвътре и какво може да направи, за да стане по-добра за тези след нея.

„Казах си – като ученичка и студентка съм нямала възможност да променя нещо. Но мога да го променя за хората след мен, включително и за бъдещите ми деца – подчертава тя. – Сигурно звучи идеалистично, но мисля, че именно този идеализъм е решаващ за нашата професия.”.“
Богдана е убедена, че децата дават на учителите много важни ключове за умовете и сърцата си.
И професионалистите в тази област знаят тайни входове, през които влизат в личното пространство на децата, които учат нови неща. А никак не е лесно да учиш, да бъркаш.
„По някаква причина в човешкото общество принцесата Грешка е много страшна – уточнява тя.

–Никой не обича да бърка, включително и децата, а в нашия динамичен свят резултатите са много важни, състезателният елемент – също. Учителят присъства в един много интимен момент за децата, когато е възможно те да сбъркат и да не се чувстват добре заради това. Нашата роля е да ги подкрепим, да им дадем ключовете, кодовете, нужните инструменти, така че те да поемат знанията по възможно най-ефективния начин. Децата ни дават много искрена моментна оценка на света – какво им харесва, какво не. И аз, като отговорен възрастен, се опитвам да променям този свят спрямо техните очаквания. Вълнувам се за всяко тяхно постижение.
Но най-много се вълнувам, когато самостоятелно започват да прилагат наученото.“
Учителите са ролеви модели за децата, смята Богдана. На тях им е любопитно как изглежда „госпожата“, как говори, с какво се храни, какви житейски избори прави. Учениците попиват всичко и това държи учителите им във форма. Затова, откакто преподава, тя смята, че е по-добра версия на самата себе си и в битов план, и здравословно. Учениците непрестанно ѝ напомнят кое е истински важно – и на първо място това са отношенията между хората. Иска ѝ се децата да извлекат от уроците преди всичко уменията да се справят по-нататък в живота. За нея не е важно те да знаят перфектно английски на пет години, а да развият нагласата, че животът е постоянно учене и че ако решат, могат да научат нов език и на 90 години. Винаги ще има разлики, конкуренция, измерване с външния свят, но бележките и резултатите не трябва да се гонят на всяка цена.

„Децата ми помагат да си представям какво бъдеще ни очаква, то ще е по техен образ и подобие – убедена е младата учителка. – Много вълнуващо е да наблюдаваш новите поколения, да виждаш нагласите им. А това, което аз и колегите ми ежедневно получаваме от тях, е безграничната им любов.“
Богдана Денчева се надява, че дава на децата подкрепа и кураж. Опитва се постоянно да им напомня, че имат огромен потенциал, който да развиват. Иска да ги накара да бъдат мотивирани, и да вярват, че могат. Повечето ѝ ученици твърдят, че в нейните часове е забавно и се чувстват добре. Тя е убедена, че най-важното за един учител е да планира добре времето си, за да няма накрая на годината невзет материал. Всичко трябва да се прецизира математически точно. В същото време, всеки преподавател трябва да бъде готов и за известна гъвкавост, каквато например се наложи да прояви цялото учителско съсловие тази година покрай коронавируса.
В непредвидени ситуации учителите трябва да реагират адекватно и да бъдат адаптивни. През периода на карантината тя много мисли за това какво ни очаква, какво трябва да извлечем от този опит. И коя трябва да е следващата крачка.

„Много важно е в отношенията ни към децата да имаме високи очаквания, да не ги подценяваме предварително, тъй като това е пагубно – казва Богдана. – Трябва задължително да има толерантност. Другото много важно нещо е, че всеки има право да бъде включен, независимо от произход, етнос, родители. Когато се наложи да работим дистанционно по време на пандемията, всички се бяхме фокусирали как технически да се справим. Но много ми се иска да сме отделяли време да питаме учениците как се чувстват. Децата наблюдаваха критично всичко, което се случваше. Бяха и объркани, затова беше много важно да разберат, че всички сме в сложна ситуация, но това не означава, че няма да бъдат обгрижени. Децата имат нужда от възможно най-добрия образователен продукт, защото
те ще взимат решения за бъдещите кризи, пред които ще бъдем изправяни.“
Младата учителка признава, че колкото по-търпелива става към децата, толкова по-нетърпелива е към възрастните. Тя се страхува, че по пътя на порастването децата често изоставят мечтите си. Решават, че не са достатъчно добри, или възрастните ги разубеждават – примерно, че няма да станат художници. Затова винаги в часовете оставя учениците си да мечтаят. Учи ги да пробват, и ако нещо не им харесва, да се откажат. За да не се запишат, като пораснат, да учат нещо, което не им харесва.
Наскоро самата тя се връща към отдавнашна своя мечта – когато е малка, иска да стане писател. После забравя за това свое желание. Но работата ѝ с децата я връща към него. В момента Богдана не е на щат, за да има повече време за себе си и за своя следващ проект – писането на детски книги. Вече има няколко идеи и затова се опитва да подреди програмата си така, че да има време да ги реализира. Убедена е, че детските книги може да бъдат по-добри учители от самите учители и да достигнат до много повече деца от тези в една класна стая. А и книгата им дава възможността да посегнат към нея, когато искат, и да извлекат това, което им е необходимо.