Йоанна КИРИЛОВА*
Още в Античността червеният цвят е знак на божественото. Когато Клитемнестра посреща своя съп-
руг Агамемнон след победата в Троянската война, тя застила пътя му с пурпурни килими. Дори той обаче – царят на Микена – не смее „безбоязнено“ да стъпи „върху тези пъстри тъкани“. Обръщайки се към съпругата си, той ѝ заявява: „Човек, не бог приветствувай в лицето ми“ (Есхил, „Агамемнон“, превод Ал. Ничев, III епизод). Връзката на червените тъкани с изключителното, с върховенството и аристокрацията се крие най-вероятно в трудното добиване и високата цена на пурпурната багра. Пос-
тепенно тя започва да се свързва с престиж и величие, превръща се в цвят на императорите и царете, възприемани в миналото като божиите избраници и наместници на земята.
В наши дни червеният килим се съотнася с друг вид избраници – знаменитостите, номинирани за отличията на американската Академия за филмовите изкуства и науки, известни като наградите „Оскар“. Неизменна част от бляскавата церемония по връчването на наградите е червеният килим, по който актьори и режисьори преминават пред погледите на почитателите и обективите на журналистите, напр.: Димитър Маринов е първият представител на българската актьорска школа, стъпил на оригиналния червен килим.
В българския език словосъчетанието червен килим е част от фразеологизмите стъпвам на червения килим / на червения килим съм и постилам червен килим. Значението на първия е ‘ставам прочут, известен’, срв.: „Да си на червения килим“ означава да си в десетката водещи актьори във филма; Samsung Galaxy Note 9 официално стъпи на червения килим.
Значението на втория фразеологизъм – постилам червен килим, е ‘давам възможност на някого или на нещо да действа, да се развива’, срв.: Забраната за пушене на закрито постла червен килим на корупцията.
*Д-р Йоанна Кирилова е доцент в Секцията за етнолингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
