Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Facebook
Wikipedia
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Абонамент
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Абонамент
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2019 Брой 46, 2019

Фабиола Джаноти, генерален директор на ЦЕРН, пред в. „Аз-буки“: Науката обединява хората

в Брой 46, 2019

Участието на българските учени в работата на Европейската организация за ядрени изследвания е от взаимна полза

Фабиола Джаноти, генерален директор на ЦЕРН, пред в. „Аз-буки“

CERN
Фабиола Джаноти е италиански физик. Тя е първата жена, която оглавява ЦЕРН. Избрана е за генерален директор за два мандата по 5 години. Това се случва за първи път в историята на организацията. През
2009 г. е избрана да ръководи проекта ATLAS.
Тя е човекът, който на
4 юли 2012 г. съобщава пред света за откриването на новата частица Хигс бозон. Автор и съавтор е на повече от 500 публикации в научни издания.

Надя КАНТАРЕВА
Наш специален пратеник
София – Женева

От 25 години сте част от изследователските екипи на ЦЕРН. Бих­те ли сравнили гигантския експеримент преди 20 години и днес?
– Със сигурност ЦЕРН претърпя много промени. Но духът и мисията са същите – научни изследвания, технологично развитие, образование и подготовка на специалисти, мирно сътрудничество между учените от цял свят. Всичко това не се е променило. Разликата в рамките на тези 20 – 25 години, разбира се, е, че днес имаме Големия адронен колайдер (LHC). Това е изключителен проект, а неговото създаване е сред най-големите предизвикателства, реализирани от човечеството. Отне ни много време и работа по неговото създаване и пускане в експлоатация, но сега го имаме. Чрез (LHC) преди 7 години беше открит бозонът Хигс, бяха измерени огром­но количество познати частици, откриха се нови.
– А бъдещето на ЦЕРН?
– Стъпката, която следва, е да подобрим Големия адронен ускорител, така че в него да се извършват още по-интензивни сблъсъци на протонни потоци. В процес на обновяване е Европейската стратегия за физиката на елементарните частици, която задава посоката на бъдещото развитие. Обмисляме и следващия наследник на Големия адронен колайдер.
– Светът свързва името Ви със съобщението за откриването на Хигс бозона. Вашата прогноза – да очакваме ли откритие със същия отзвук?
– Много е трудно да се предвиди, защото изследваме непозната територия. Отворените въпроси, чиито отговори все още търси физиката на елементарните частици, предполагат съществуването на нови частици и може би на нови сили. Може да ги открием скоро, или пък не.
Досега сме обработили малка част от всички данни, които сме събрали от експериментите с Големия адронен колайдер. След обновяването му ще се събере много повече информация. Но дори и да не открием нищо ново, Големият адронен ускорител вече ни донесе Хигс бозона и ни позволи да правим много по-прецизни измервания на познатите частици и да изключим сценарии за нова физика. Влиянието на LHC е огромно и ще остане такова дори да не доведе до нови открития.
Неговият предшественик – ускорителят LEP, не доведе до откриването на нови частици, но въпреки това изигра огромно значение за познанията ни в областта на фундаменталната физика.
– Вашата оценка за работата на български учени, инженери и специалисти и за приноса им към ЦЕРН?
– Участието ви е ползотворно, важно и с много голям принос както за ЦЕРН, така и за България. Ваши учени са част от няколко проекта. Особено важно е участието им в експеримента СМS (Compact Muon Solenoid). Друг съществен принос имате и към Световната изчислителна мрежа на Големия адронен колайдер и GRID технологиите за обработка на големи количества данни – България е много силна в областта на изчислителната техника и софтуера.
Смятам, че участието на България в работата на ЦЕРН е от изключителна полза и за развитието на науката и технологиите в страната ви, както и за подготовката на нови поколения от млади физици и инженери.
– ЦЕРН е популярен и с богатата си палитра от образователни програми. Каква е причината да им се отделя такова голямо внимание? С тях се ангажират водещи учени.
– Подготовката на нови поколения изследователи, физици, инженери, техници, грижите за масовото образование на обществото, на учениците от гимназиите, както и на техните учители, са част от нашата мисия. Наше задължение е да обучаваме и подготвяме новото поколение изследователи. Като обществено финансирана изследователска организация, нашата работа и резултатите от нея трябва да са познати на широката общественост. Хората трябва да знаят с какво се занимаваме. Отговорната ни мисия е и да привлечем все повече млади хора към STEM науките.
Днешното общество не е достатъчно подготвено за предизвикателствата на утрешния ден. Живеем във времена, в които технологиите се развиват изключително бързо. Въпреки това в Европа едва 20% от учениците, които завършват гимназия, избират да продължат образованието си в университет в областта на STEM науките. ЦЕРН може да допринесе за повишаване на интереса към тях чрез своите обучителни програми за учители и ученици. Може да се каже, че България е една от страните, които се възползват по възможно най-добрия начин от образователните ни програми. Много сме щастливи, че страната ви е наш стабилен партньор в образованието.
– Можем ли да кажем, че ЦЕРН не принадлежи само на физиците. Не е просто работна площадка на учените, а е начин на живот в модерното общество?
– Убедена съм в това. Живеем в разделен свят, където често се поставя под въпрос трансграничното сътрудничество. Но науката определено е една от тези области, които могат да обединяват хората, защото сама по себе си тя е универсална и обединяваща. Страстта към увеличаване на познанието и на разбирането за това как работят законите на природата, е нещото, което надхвърля границите между страните и културните различия. Тази страст е присъща на човека, като разумно същество. Следователно науката може да бъде обединяващото звено в този разделен свят.
Това е още една причина да се популяризира науката, и ЦЕРН е много добър модел за това. Ние привличаме над 18 000 учени от над 110 националности. Обединяването на хората е част от нашата мисия.
– Наскоро имахте Дни на отворените врати и
80 000 посетители. При този интерес, мислите ли че е възможно да се правят по-често такива дни?
– Трудно е да се организират регулярно, защото трябва да се синхронизират с техническите паузи – период, в който спира работата на ускорителите и детекторите, за да бъдат обновени. Тогава хората могат да посетят и да разгледат нашите съоръжения и инсталации под земята. Предишните Дни на отворените врати бяха през 2013 г., когато също имаше дълъг „отпуск“ за експериментите.
– Днес в ЦЕРН членуват 23 страни, 5 са асоциирани, а две са в процедура на присъединяване. Каква е политиката за разширяване, кои държави очаквате да се присъединят в близко бъдеще?
– Наскоро Естония заяви желание за пълноправно членство. Процедурата започна, но отнема време. Преди да стане член, държавата трябва да е с асоциирано членство най-малко две години.
Има още две страни, които са кандидатствали или са в процес да станат асоциирани членове. Хърватия трябва да се присъедини скоро, тъй като формалностите са приключени. Другата държава е Бразилия, с която в момента водим преговори.

 

 


Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:

СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);

ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;

БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.

Етикети: Интервю
Споделяне48TweetСподеляне
Предишна статия

Днешните предизвикателства пред бъдещи специалисти

Следваща статия

Добри идеи – верни решения

Следваща статия
Снимка СУ „Димитър Талев“ – Добрич

Добри идеи – верни решения

ОУ „Панайот Волов“

Училището, в което поздравяват и на хърватски

3 награди за 3 години

3 награди за 3 години

Последни публикации

  • 721 училища запазват медиаторите си
  • Феерията на празника
  • Испанската гимназия с нова сграда
  • Направи добро – дари надежда
  • Шанс за втора оценка от матурата
  • Награда за вестник „Аз-буки“
  • Търсят се педагози
  • Парен локомотив вместо коледна шейна
  • За две изключения при бройната форма
  • Очакват кандидати за „Нов европейски Баухаус“
  • България получи първите 1,4 млрд. евро
  • Проф. Сашо Пенов, министър на образованието и науката: Готови са проектите за промяна на учебните програми
  • Всяко дете тук се чувства обичано и ценено
  • В обувките на директора
  • Тайните на Ченгене скeле’
  • Доц. Петя Трифонова от Геомагнитната служба на НИГГГ – БАН: Небесни фойерверки по Коледа ще радват жителите на полярните о бласти
  • Работилници за сурвачки и коледни сладки
  • Най-големият подарък
  • Дядо Коледа и Житената питка
  • Роди се Божият син в… Кувейт
  • Из дебрите на природния парк „Рила“
  • Коледни картички за детската болница
  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Абонамент

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG