Отново за делата им

Но безспорно месец май е най-наситен със събития, засвидетелстващи нашата почит и преклонение към тях. Юбилейните години – като настоящата – обикновено стават повод за равносметка и в полето на научните дирения. Генерират идеи, нови методи на изследване, нови открития и неочаквани научни заключения, които обогатяват познанията ни за създателите на българската книжовност и за най-стария период от нейното развитие.
Годината 2019 ни задължава с два значими кирило-методиевски юбилея – 1150-годишнината от кончината на създателя на славянското писмо Константин-Кирил Философ и 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките, в която за първи път се институционализират изследванията по кирилометодиевистика. Това се случва през 1914 г., когато е създадена т.нар. Климентова комисия. Тази комисия, основана във връзка с честванията по повод 1000-годишнината от смъртта на Кирило-Методиевия ученик св. Климент Охридски, извършва огромна изследователска и събирателска работа. Материалите от нейните експедиции са сред най-ценните фондове на Научния архив на БАН, а цифровизираните са част от дигиталното хранилище на КМНЦ. Климентовата комисия е трансформирана през 1935 г. в „Комисия за издаване източниците за живота и дейността на Кирил и Методий“, известна повече като Кирило-Методиевска комисия. Тя е с много по-широки научни задачи, но за съжаление, е ликвидирана през 1944 г. Възстановена е едва през 1970. През 1980 г. се прелива в новосъздадения Кирило-Методиевски научен център – интердисциплинарно звено, което превръща Българската академия на науките в авторитетно средище в областта на кирилометодиевистиката.

Четете повече в бр. 19, 9 – 15 май 2019 г.