За сандвича

Някои го описват като страстен картоиграч, който, за да не прекъсва хазартната игра, изисквал от прислугата си да му носи две филии хляб с плънка между тях. Други го представят като човек, изключително зает с държавните дела, който измислил да се храни с филии с плънка между тях, докато със свободната си ръка прелиствал страници, подписвал документи или пък пишел писма.
Тези две филии с плънка още по времето на Джон Монтагю се превърнали в предпочитана храна за много благородници, които започнали да си поръчват: „същото като на Сандвич“. Този израз бързо бил съкратен до една дума – сандвич, която е актуална и днес. Всъщност през 1762 година думата сандвич за първи път е спомената като нарицателно име от английския историк Едуард Гибън. Описвайки лондонските клубове, той посочва, че в тях джентълмените разисквали политиката на чаша чай със сандвичи.
От езикова гледна точка от значение е не само произходът на думата, но и това, че собственото име се е превърнало в нарицателно и е заживяло свой живот. Думата сандвич се изписва с малка буква за разлика от наименованието на Джон Монтагю по името на областта Сандвич (т.е. граф на Сандвич). Ето как един конкретен обект от действителността, който се свързва със собствено име, е станал повод за назоваване на група обекти от действителността с подобни признаци.

Д-р Цветелина Георгиева е главен асистент в Секцията по българска лексикология и лексикография в Института за български език при БАН. Автор е на книгите „Иновационни процеси в българската именна префиксация“ и „Родството и роднинските названия в българския език (семантика и лексикографско представяне“).

Четете повече в бр. 3, 19 – 25 януари 2017 г.