За или против новите заемки?

Въпреки че голяма част от новите думи се създават на българска почва или пък отдавна съществуващи думи в езика ни придобиват нови значения, обновяването на лексиката днес е свързано с процеса на заемане на думи от чужди езици (най-вече от английски), който придоби много широки размери. Защо? След преломната 1989 г. всичко ново в живота ни се налага да бъде назовано. Най-лесно (и едва ли не единствено възможно) за целта се оказва заемането на чужда дума (адаптирана или не към особеностите на езика ни), тъй като е известно, че трудно се „кове“ дума. (Образувания от типа драсни-пални-клечица вм. кибрит, варди-здраве вм. медицина и под. не са се наложили и будят насмешка, но са били създадени от видни езиковеди (и родолюбци) поради желание за заместване на чуждите думи с наши.) Поради това процесът на нахлуване на нови думи в езика е неизбежен. Само че непрекъснатото попълване на съвременната българска лексика – не само терминологична (напр. компютърна, икономическа и др.), но и общоупотребима, със заети думи, както и използването на тези нови езикови средства в медиите създава, от една страна, впечатление за англицизиране на езика ни, а от друга – трудности в комуникацията поради неразбиране на значението на дадена дума или словосъчетание. В случай че новата дума „дублира“ по значение и стилистика друга, отдавна съществуваща в езика ни, не е оправдано да използваме новата – било заради езикова мода или псевдоинтелектуализация, криворазбрана престижност или от желание за разнообразяване на речта. Обаче новите предмети, сфери, професии, спортове, понятия и др., както и лицата, свързани с тях, ще продължаваме (независимо дали ни допада, или не) да назоваваме с новите, чужди по произход, думи, които ще учим, както се вижда, от практиката и от речниците.

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова

работи в Секцията за българска лексикология и лексикография

към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 41, 13 – 19 октомври 2016 г.

Свързани статии:

За Крали-Марковата сабя дамаскиня, „сама що се дипли“ Бандити ли са музикантите? СтраННи страННици в страННоприемница Балканът и неговите имена