Едва на 6% европейско финансиране разчита българската наука

Национална стратегия за научни изследвания, която цели да подпомогне развитието на науката в България. Да превърне научните изследвания във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности. Извършеният одит обхваща периода от 01.08.2011 г. до 31.12.2014 г. През този период е в действие План по изпълнение на стратегията с общ бюджет в размер на 545,52 млн. лв. Отговарящи за конкретните мерки и инструменти в плана за действие са Министерството на образованието и науката (МОН) и Фонд „Научни изследвания“ с бюджет за мерките, изпълнявани от тях – 190 млн.лв., и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) – 355 млн. лв. Последното обаче е извън обхвата на одитния доклад. За изпълнението на Националната стратегия за научни изследвания общо планираните средства за тригодишния период са – от държавния бюджет 173 550 000 лв., европейското финансиране е в размер на 10 670 000 лв. 6 300 000 лв. са средствата от Българо-швейцарска програма (тематичен фонд „Научни стипендии“ и тематичен фонд „Научни изследвания“). С други думи, с най-висок относителен дял – 91,1 на сто са средствата, предвидени от държавния бюджет. С изключително нисък относителен дял от 5,6 на сто са предвидените средства от ЕС, следвани от средствата от Българо-швейцарския фонд – 3,3%. Относителният дял на усвоените средства за изпълнение на мерките от Министерството на образованието и науката и Фонд „Научни изследвания“ е 64,5 на сто от общия размер на планираните. Темпът на нарастване на разходите за НИРД (като процент от БВП) не гарантира изпълнението на заложената в Националната програма за реформи „България 2020“ цел за достигането на 1,5% на разходите от БВП до 2020 г. Резултатите от одита показват още, че засега поне не разполагаме и с пълноценен регистър за научна дейност. Следователно все още нямаме реална картина за състоянието на българските ресурси в областта на научните изследвания. Сериозни критики търпи и дейността на Фонд „Научни изследвания“. Поради липсата на информационна осигуреност на управляваните проекти по проведените конкурси за научни изследвания не е ясно за какво в крайна сметка са дадени парите. Липсва и инвентаризация на научното оборудване, закупувано от бенефициентите по финансираните проекти. Липсват регистри за неговата реализация и отчитане. Не са създадени условия за ефективно използване на материалната база от научно оборудване.

Четете повече в бр. бр. 36, 3 – 9 септември 2015 г.