Много са изчезналите и изчезващите видове по българските земи, казва орнитологът проф. д.б.н. Златозар Боев – завеждащ отдел „Гръбначни животни“ в Националния природонаучен музей.
Но най-много знаем за гръбначните от времето на историческата епоха – това са последните 3000 години, Той проучва основно изкопаеми, изчезнали и изчезващи видове животни. С появата на писмеността се създават и съхраняват първите сведения за срещащите се видове животни в древните текстове. Но най-сигурното доказателство за присъствието на гръбначно животно от даден вид по нашите земи си остават останките от кости и зъби. Едни от най-многобройните останки, намирани в почти всички археологически обекти – от палеолита (старокаменната епоха) до Ранното средновековие – са от т. нар. тур. Това е дивото говедо, родоначалникът на съвременните бикове и крави – домашните говеда. Той е обитавал цяла Западна Европа, голяма част от Западна Азия и в Северна Африка, но е изтребен. Последната турица е умряла в 1627 г. в Полша и това е описано. Турът е бил много едър, с набито тяло, масивна глава, огромни рога с дължина до 1,50 м и вместимост до 2 – 3 литра, от които е в Античността пиели вино. „Има предположения, че името на с. Турия, Казанлъшко, идва от този вид, както и глаголът „втурвам се“ – пояснява професорът. – В миналото това животно е било застрашено по две линии – за древните ловци е било страхотен дивеч. Турът е бил застрашен и поради факта, че с преминаването от лов към скотовъдство и земеделие все повече площи са били използвани за обработваема земя. Това намалило неговите местообитания.“ От нашите земи е изчезнал и бобърът. Това е най-големият евразийски гризач и един от най-големите съвременни гризачи. Канадският бобър стига до 35 кг, нашият е малко по-дребен. Смята се, че името на реката Бебреш, Ботевградско, произлиза от този вид. Бобрите у нас са изчезнали по-късно от тура – през XVIII век, и една от причините за това е обезводняването на нашата земя заради изсичането на горите във водосборните речни басейни. Това води до маловодие в долните течения на реките и намаляване на удобните за преграждане от бобрите места. Тези животни си правят бентове от кал и клони. В средата на тези малки езера са построявали колибата си, там са презимували и са се размножавали, оставайки недостъпни за хищниците. В дома си влизали през подводни входове, но са живели над водата. Бобърът също е бил ловен обект заради ценната си кожа и месото, но от него добивали т. нар. „боброва струя“ (кастореум) – мускусен секрет, използван за стабилизиране на ароматите в различни продукти. Днес бобърът в Европа е рядък, до изчезващ вид. „Изчезваща е и европейската норка – продължава проф. Боев. – Тя е водолюбив роднина на поровете. Срещала се е по Дунавското крайбрежие, храни се с риба, раци, дребни бозайници. Прилича на малка видра, но е по-тъмна, по-дребна и не толкова силно приспособена за водата. Една от причините за изчезването на норките е унищожаването на крайречните им местообитания. Те са преследвани заради изключително ценната си кожа. В Европа, включително и у нас, по изкуствен начин се разпространява американската норка, тъй като се е смятало, че тя е по-ценна за кожарската промишленост. Но тя е по-едра, много агресивна и на практика ликвидира европейската.“
Четете повече в бр. бр. 35, 27 август – 2 септември 2015 г.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
