Първата българска азбука – част от съвършения езиков алгоритъм

Светла КОЕВА*

Алгоритъм наричаме набора от правила, които описват процедура за решаване на даден проблем или за изпълнение на дадена задача. Човешкият език е уникално творение, организирано посредством съвършен езиков алгоритъм. В повечето случаи една и съща дума служи за изразяване на много значения; с относително малък брой думи (около 100 000 основни форми и около 1 500 000 словоформи в българския език) могат да се създадат и да бъдат разбрани безкраен брой изречения; с още по малко на брой корени, представки и наставки могат да се образуват също неограничен брой думи (макар че само малко от възможностите са реализирани в езика); накрая, с малък брой фонеми (45 основни в българския език) и още по-малък брой букви (30 букви в съвременната българска азбука) могат да се предадат всички думи и изречения, които са ни необходими, за да общуваме, да учим и да се развиваме.

С помощта на технологиите днес е много по-лесно да изследваме езика и да разбираме и описваме неговите правила.

Но каква гениалност е била необходима, за да може един човек (Константин-Кирил Философ) през 863 година (както смятат редица учени) да създаде азбука, в която не само всяка буква съответства на един звук, но и фонетично близките звукове са предадени с графично близки букви, например буквите к, г, х и носовите гласни.

Буквите в първата българска азбука –  глаголицата, са изградени от три основни фигури: кръст – символ на християнството, триъгълник – знак за единството на Светата Троица, и кръг – знак за безкрайността и вечността (Ваня Мичева. Българските азбуки – глаголица и кирилица 2021: 33 – 34).  Така, първата българска азбука е не само азбуката на съвършения езиков алгоритъм, но и символ на връзката между езика, вярата и знанието, свързани с идеята за безкрайността, единството и съвършенството на християнския Бог.

Първата българска азбука е и неотменимият символ на българската просвета, култура и книжовност.

*Д-р Светла Коева е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Добрият инфлуенсър повлиява публиката Конкурс за диктовки по случай 24 май Как се появяват нови думи? Кой може да бъде апелиран?