За добро детско мозъчно здраве лекари препоръчват да не се използват телефони в училище, да не се ползва телефон поне един час преди сън, да има дигитална грамотност с фокус върху психичното здраве и инвестиция в алтернативи. Това стана ясно по време на кръгла маса в столицата на тема „Детското мозъчно здраве в дигитална среда: къде свършва ползата и започва рискът“, организирана от фондация „Съвет за мозъчно здраве“, предаде БТА.
На нея проф. Димитър Масларов – началник на Клиниката по нервни болести в Университетската Първа многопрофилна болница за активно лечение „Св. Йоан Кръстител“ в София, член на Управителния съвет на Българското дружество по неврология и на УС на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, представя резултати от анкета на социологическа агенция сред 100 седмокласници в столичното 119. СУ относно времето, което те прекарват в интернет.
От тях става ясно, че 92% го използват на мобилните си телефони, 5 на сто на компютър и 3 процента на лаптоп. 73% от учениците посочват, че използват телефоните си у дома, 7% – в училище, и 20% – на други места.
Около 10% декларират, че използват телефоните си под 1 час дневно в учебните дни. Също толкова казват, правят това над шест часа на ден, като този процент се удвоява (22%) в неучебните дни.
Пред журналисти проф. Димитър Масларов коментира, че т.нар. мозъчно гниене е в резултат на предоставяне на готови решения, а прекомерната употреба на екрани създава консуматори без идеи и решения.
„При екстремно ползване на телефони – над шест часа на ден, в мозъка настъпват нарушения в областта на когницията, минаващи през основното нарушение на вниманието“, заяви проф. Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация.
И тези нарушения са много по-изразени тъкмо при деца, тъй като децата и юношите са в период на неврологично развитие и утвърждаване на когнитивните навици.
По думите на проф. Ончев в тези случаи е налице крайна неравномерност във функциите на вниманието.
„Крайно изострено е пасивното внимание, тоест онази функция, която ни позволява отвлекаемост, тоест да превключим от един обект на друг. Нещо повече, дизайните в социалните мрежи са направени така, че да стимулират непрекъснато да превключваш, да лайкваш, да скролваш и да привличат вниманието ти. За сметка на това, на тази свръхмобилизация на пасивното внимание страда активното“, подчертава той.
По думите му
дигиталната разсеяност води до когнитивна ленивост
и при такава ситуация шансът младият човек да посегне към книга, е минимален. При изострено пасивно внимание се отделя много допамин, който е отговорен за любопитството, но в прекомерни количества преминава в тревожност, обясни още лекарят.
„Както живеем в най-комфортното време с най-много технологии и с най-много възможности, така сме изключително пренапрегнати, агресивни и тревожни същества, с множество последствия за благосъстоянието на нашето тяло“, коментира д-р Велислава Донкина
– клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика, съучредител на Асоциацията на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури.
Тя отбелязва още, че
заради постоянния престой пред устройства нямаме времето, в което човекът мисли, представя си, изследва себе си и разбира кой е.
„Човешкото общуване, социалната среда, емоционалната подкрепа са базови фактори, позволяващи на човешкия мозък да се развие нормално. В съвременния свят на мястото на грижещия се родител стои дигитално устройство. Дигиталният екран седи на мястото на огледалото, на мястото на погледа на другия в предишни епохи, ние там търсим себе си, там се съизмерваме, там комуникираме“, каза още д-р Велислава Донкина.
По думите ѝ това води до агресивни прояви, липса на концентрация, зависимости и други щети сред децата. Според нея те няма да се поправят само с регулиране на екранното време, а трябва да се мисли за онова, което ни пречи на способността ни да функционираме нормално.
„Не телефонът уврежда, а прекомерното му ползване, което води до изместване на съня, движението, играта, четенето, социалните контакти, общуването на живо, които са изключително важни за здравословния начин на живот на едно дете и на един тийнейджър. На всички нас, в интерес на истината“, заявява Стефания Габровска – клиничен психолог и терапевт.
Според нея дигиталното вече е част от средата, в която се развива мозъкът на всяко дете, и от това не може да се избяга.
За това е особено важно да се говори не толкова за ограничения и борба, а за адаптация и превенция.
„Нашият свят няма да спре да се развива, технологиите няма да спрат да се развиват и е много важно да се научим да живеем балансирано с тях и по здравословен начин, който да даде шанс на нас и на нашите деца всъщност да избягаме от всички тези негативни ефекти“, заявява Стефания Габровска.
Тя отбелязва, че Световната здравна организация определя проблемната употреба като модел, който много наподобява зависимостта. Тоест става дума за загуба на контрол, усещане за абстиненция при липса на достъп до устройства, игри или съдържание, пренебрегване на други дейности, негативни последици във всекидневието, прехвърляне от офлайн към онлайн живот.
От 2018 до 2022 г. тази проблемна употреба нараства от 7 на 11% сред подрастващите,
като повече от един от десет тийнейджъри показват признаци на подобно състояние. При това повече при момичетата – 13%, отколкото при момчетата – 9%.
Тя припомня, че десетки проучвания по темата в последно време, които обхващат стотици хиляди деца из целия свят, показват как тази прекомерна употреба влияе на мозъка и на психиката на децата. И почти всички достигат до горе-долу едни и същи изводи –
колкото повече ползваме тези устройства, имаме толкова по-малко движение, по-лош сън, проблеми с вниманието, емоционални и социални затруднения.
Проявяват се и проблеми с когнитивното, езиковото, социалното и емоционалното развитие, комуникацията с връстници.
„Колкото повече време се прекарва пред екран, толкова повече социално-емоционални проблеми виждаме, като завишена тревожност, депресивност, агресия, хиперактивност“, казва психологът.
По думите ѝ особено уязвими са децата и тийнейджърите, които се чувстват самотни, имат емоционално незадоволени нужди или не чувстват доверие към възрастните, близките си и света. Те се обръщат към социалните мрежи и екраните, за да намерят там нещо повече. И това ги вкарва в порочен кръг на задълбочаващи се трудности в живия живот.
„Не е важно да се гледа само симптомът от прекомерната употреба, а потребността, която стои зад него“, добави Стефания Габровска.
По думите ѝ чрез социалните мрежи децата търсят връзка и принадлежност,
а ако ги търсят в мрежите, това означава, че има проблем.
По време на кръглата маса лекари и експерти се обединяват около идеята за ясна информационна кампания сред децата и родителите с ясно поднесени послания, експертно говорене и аргументация за намаляване на вредите от прекомерната употреба на екранни устройства.
АНКЕТАТА
Анкетата е проведена през май 2026 г. сред 100 ученици от VII клас в столичното 119. СУ и показва, че 92% ползват телефон, стана ясно още по време на кръглата маса. В учебни дни между 1 и 3 часа дневно ползват телефона си 35% от анкетираните, между 3 и 4 часа – 22%, в рамките на 5 до 6 часа – 8%, а над шест часа – 10% от учениците, съобщи проф. Димитър Масларов.
В свободните си дни 22% от запитаните използват телефона си над 6 часа дневно. Под един час дневно това правят 7% от анкетираните, от един до три часа – 17%, три до четири часа – 21%, и четири до пет часа – 14%.
41% от учениците казват, че използват телефона си, за да слушат музика, 40% – търсят информация в социални мрежи, 34% – общуват с други хора онлайн, 33% – играят игри, 18% – гледат филми, а 14% – търсят информация, свързана с учебната им програма.
Всеки втори от учениците използва Instagram, 28% – TikTok, 10% – Youtube, 3% – Pinterest, 2% – Facebook, и др. 69% отговарят, че имат профил в Instagram, 44% – в TikTok, следвани с намаляващи проценти в YouTube, Facebook и други.
В отговор на въпрос дали дългото сърфиране през мобилен телефон крие опасност за здравето им, 40% от учениците отговарят с „по-скоро да“, 36 на сто не могат да преценят, а 24 процента избират „по-скоро не“.
Всеки втори (51%) казва, че в голяма степен се чувства информиран за вредата от прекомерното използване на мобилен телефон, в малка степен запознати с темата са 40 на сто от запитаните, а 9% твърдят, че изобщо не са информирани.
57% отговарят, че по-скоро не биха желали да получат повече информация за вредата от екраните, други 27% по-скоро биха искали подобни данни, а 17% не могат да преценят.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
