Центърът за специална образователна подкрепа „Леда Милева“ в Долни Дъбник получи награда за приобщаващо образование

За втора поредна година на официална церемония бяха връчени Националните награди за приобщаващо образование под егидата на МОН. Целта на инициативата, организирана от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, е да отличи личностите и образователните институции, които създават подкрепяща среда за всяко дете.

В този брой представяме Милена Рачовска – директор на Центъра за специална образователна подкрепа „Леда Милева“ в Долни Дъбник. Центърът получи първа награда в категорията за приобщаваща практика. Същественото в нея е, че специалистите не очакват детето и неговите учители винаги да търсят начини да достигнат до специализирана подкрепа. Тъкмо обратното – те се стремят подкрепата да стигне до тях в естествената образователна среда: в групите, в детските градини, в класните стаи, където се намират.

„Представихме устойчивия модел на ЦСОП „Леда Милева“ за предоставяне на директна специализирана подкрепа на деца и ученици в детските градини и училищата, в които те се обучават в Долни Дъбник. Работата ни не е насочена единствено към конкретното дете. Подкрепяме педагогическите специалисти, работим с родителите и съдействаме за адаптирането на образователната среда и педагогическите подходи към индивидуалните потребности на детето“, казва през „Аз-буки“ Милена Рачовска, дирекотр на ЦСОП „Леда Милева“ в Долни Дъбник.

Целта е не детето да се приспособява към непроменена среда, а средата да се променя така, че то да може да участва пълноценно в образователния процес.

Само тогава приобщаването е реално, а не формално, категорична е тя.

Още при преобразуването на помощните училища в центрове за специална образователна подкрепа през учебната 2017/2018 година ЦСОП „Леда Милева“ започва пилотно да прилага нов за България модел за предоставяне на специализирана подкрепа директно в естествената образователна среда на децата и учениците – в детските градини и училищата.

Практиката показва, че това е работещ модел, който осигурява реална и навременна подкрепа. Затова екипът продължава да го развива и надгражда, тъй като резултатите са значими не само за децата и учениците, но и за техните семейства и педагогическите специалисти в образователните институции.

„Това се превърна в устойчив модел на институционално партньорство, който през годините развиваме съвместно с образователните институции в Долни Дъбник. Не заимствахме готов чуждестранен модел. Преобразуването ни в Център за специална образователна подкрепа и законовата възможност да предоставяме допълнителна подкрепа, ни насърчиха да приложим този модел пилотно. Така можем да използваме експертизата на екипа си в полза на местната общност и да подкрепяме децата там, където се обучават“, уточнява директорката.

През тези години в самите училища все още няма такива специалисти – нито логопеди, нито психолози, нито ерготерапевти.

Екипът на Центъра участва в оценката на индивидуалните потребности, а след това предоставя и необходимата специализирана подкрепа.

Възможността да правят това, се основава на професионалната им квалификация и на обученията, които са преминали. Моделът е апробиран по времето на предишния директор Татяна Митева, която вече е пенсионер. Но екипът вече поредна година продължава в тази посока, защото се вижда, че моделът работи.

Специалистите се стремят да направят най-доброто за всяко едно дете, и успяват.

Директната подкрепа на място обхваща три образователни институции в Долни Дъбник. Всички тези специалисти работят и с децата в Центъра, които са по-тежките случаи с множество увреждания. Децата и учениците са записани в училищата, към които са насочени, и се обучават в изнесени групи и паралелки в Центъра – от подготвителна група до XII клас. Основната дейност на екипа включва както усвояването на учебно съдържание, така и развитието на умения за комуникация, познавателни и двигателни умения и емоционална регулация.

В по-горните класове Центърът предлага и професионална подготовка, защото

процесът на приобщаване не бива да приключи със завършване на училище.

Ако могат да подпомогнат развитието на тези деца, давайки им основата, педагозите биха се чувствали най-удовлетворени.

Екипът на Центъра работи много добре с родителите, семействата са незаменим партньор за специалистите. Те познават децата си и са ги наблюдавали в ситуации, в които педагозите не могат да присъстват. Тяхната информация е изключително важна и за оценяването, и за планирането на подкрепата. Важното е, че отношенията между родители и педагози се градят върху взаимно доверие, и целите, които си поставят и специалисти, и родителите, вече са реалистични.

Винаги когато в Центъра постъпва ново дете, започва първо комуникация с неговите родители,

за да може да се определи ресурсът за напредъка на детето, и съответно всичко това се упражнява последователно и вкъщи, и в образователна среда.

От тази година двама души от екипа преминават обучение в Училище за родители към УНИЦЕФ.

Те правят много полезни работилници за родители и това продължава да бъде добра практика. Родителите с нетърпение очакват следващите занимания в работилницата. На тях те могат да споделят каквото ги вълнува, да задават въпроси към специалистите. За конкретните срещи педагозите правят график с определени теми.

Дава се буквално цялостен модел за приобщаваща подкрепа, както и директна специализирана подкрепа на родителите. Това води до повишаване на техните умения и създаване на условия за по-добро разбиране на потребностите на децата им, за да има по-ефективно взаимодействие и в семейната среда между дете и родител и съответно между семейството и специалистите.

Ако се работи само с детето, не може да се постигне траен резултат, категорични са педагозите. Трябва да бъдат подкрепени и хората, които са постоянно до него – родителите и специалистите. Тоест на всички нива работи тази подкрепа.

Много пъти родителите казват: „Искам да го видя да чете“. Но при децата с множество увреждания и с комплексни нужди от подкрепа това понякога е по-скоро непостижимо. Директорката дава следния пример. Ако при постъпването си едно дете има затруднения в комуникацията, то не може ясно да изразява потребности или реагира под напрежение.

Затова след функционалната оценка и въвеждането на индивидуална подкрепяща комуникация от страна на всички специалисти – учители, логопеди, психолози, ерготерапевти, възпитатели, родители, постепенно детето започва да прави избор, да знае как да търси помощ, как да изразява желания.

„Като това не е само комуникативно умение, това вече е и намаляла тревожност, подобрено поведение – подчертава директорката. – Тоест тук вече сме дали на детето възможността да има контрол върху живота си, върху изборите си.“

За външен наблюдател това вероятно изглежда като много малки стъпки. Но

тези малки стъпки са толкова важни за специалистите, за конкретните деца, за техните семейства, тъй като буквално променят всекидневието им.

Невербалните деца почват да се хранят самостоятелно, използват думи или жестове.

За екипа на Центъра получените резултати от продължилата с месеци и години последователна работа са значителен напредък. Важното е той да бъде реален, функционален и устойчив.

Сред основните предизвикателства в своята работа Милена Рачовска посочва подкрепата на родителите в процеса на осмисляне и приемане състоянието и потребностите на детето. Някои от тях много трудно приемат състоянието на детето си и диагнозата. Там има нереалистични очаквания за постижения на детето. Самият родител минава през този етап на отричане и неприемане, докато стигне до приемането.

„Това може би е основният проблем в работата с родителите – да се научим да говорим на един език и да можем да обясним защо състоянието на детето предполага такава и такава работа“, подчертава директорката.

Милена Рачовска често чува въпроса кое я задържа в тази професия. Тя се чуди как да обясни на хората колко благодарни могат да бъдат тези деца, колко любвеобилни са, с какъв трепет очакват да дойде учителят им. И ако човек умее да види и почувства това, ще може да разбере какво дава сили на специалистите да продължат напред.

„А пък ние всички сме част от този напредък и когато едно дете започне да общува, да изявява потребности, да е самостоятелно – това е такъв момент, който трудно може да бъде измерен с оценката, с документа. Но пък този напредък променя живота на детето и на неговото семейство“, казва директорката Рачовска.

Лично нея я задържат и хората, с които работи. Според нея, когато имаш екип, който споделя твоята отговорност и

вярва, че развитието е възможно дори в най-трудните случаи,

си заслужава да упражняваш тази професия, която е далеч от рутината.

„Има, разбира се, и умора, и трудни решения. Много често се съмняваме. Но през годините съм разбрала, че тази работа е отговорност и към деца, и към семейства, към колеги, към всички, които ти гласуват това доверие. И именно това доверие, това усещане, че пред теб има реален смисъл, държи и мен, и колегите ми тук“, отбелязва още Милена Рачовска.

Свързани статии:

Децата се учат едно от друго Регионалният център в София-област отбелязва 20 години приобщаващо образование Подхождаме индивидуално към всяко дете в партньорство с родителите Животните са много пластични и се приспособяват лесно към човешката среда, казва проф. Николай Спасов от Природонаучния музей