Стотици участници от цялата страна – индивидуално или чрез творчески групи, изпращат своите творби за юбилейния X национален поетичен конкурс „Непознати улици“ 2026.
Надпреварата носи името на хита на популярната група „Мери бойс бенд“, а зад нейното начало стоят вокалистката на групата Мария Мутафчиева-Мери, нейната съученичка от Математическата гимназия в Бургас и директор на ППМГ „Никола Обрешков“ в морския град Милена Андонова и журналистката и издател Румяна Емануилиду.
Трите и тази година са част от журито на Конкурса, което разглежда изпратените стихотворения на всички участници и отличава 8 от тях в двете категории – от VII до IX и от X до XII клас.
В категория VII – IX клас на първо място е класирана Катерина Мавродиева (VII клас, ОУ „Любен Каравелов“, Бургас).
Второ и трето място не са присъдени. Поощрение получават Ния Германова (IX клас, СУ „Максим Горки“, Стара Загора) и Радостина Радославова (IX клас, ПГВМ „Проф. д-р Георги Павлов“, Добрич).
В категория X – XII клас първо място е присъдено на Беркай Халид (Х клас, СУ „Васил Левски“, Дулово), Борислава Попова (ХII клас, 73. СУ „Владислав Граматик“, София) и Десислава Крайчева (ХI клас, 4. ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“, Варна).
Поощрение получава Берк Сопен (XI клас, СУ „Васил Левски“, Дулово).
Награда за цялостно участие е присъдена на Венцислав Йосифов (XII клас, НУМСИ „Проф. П. Владигеров“, Бургас).
Отиващата си 2026 г. е важна за литературната надпревара „Непознати улици“, защото се навършват и 25 години от издаването на песента и едноименния първи албум на популярната група „Мери бойс бенд“.
Наградените в X издание на конкурса ще бъдат специални гости на концерта на групата на 21 ноември в Балната зала на Военния клуб в София. Те ще получат заедно със своите награди и покани за събитието за цялото семейство.
Организаторите изказват своята благодарност към всички участници, към техните родители, учители и ръководители. С някои от тях конкурсът ще се раздели поради възрастовите ограничения, останалите са добре дошли с нови творчески сили и вдъхновения на „Непознати улици“ през 2027 г., добавят те.
Човекът, който закъсня за себе си
Беркай Халид (Х клас, СУ „Васил Левски“, Дулово)
Той винаги бързаше.
Пресичаше улиците на червено,
преглъщаше закуската си прав,
изпращаше усмивки по навик
и прибираше умората в джобовете си.
Календарът му беше безупречен –
дни, разделени на малки задължения,
часове, заключени в квадратчета,
и срещи с хора,
на които нямаше какво да каже.
Само със себе си не намираше време.
Вечер оставяше телефона на масата
и гледаше тъмния екран,
в който лицето му изглеждаше
като снимка на непознат.
Беше научил правилните думи,
правилните жестове,
правилния начин да изглежда щастлив.
И колкото по-добре се справяше,
толкова по-тихо нещо в него
преставаше да откликва.
Един ден заваля.
Не силно – просто достатъчно,
за да се разпадне отражението му
в локвите край тротоара.
Той спря.
За пръв път не погледна часовника.
Видя едно дете да гони хартиено корабче,
една жена да носи цветя под палтото си,
един старец да говори на гълъбите,
сякаш светът все още заслужава
да му се довериш.
И изведнъж го заболя
за всички пропуснати залези,
за думите, които бе премълчал,
за мечтите, оставени да чакат
в някоя заключена стая на душата му.
Колко странно –
животът не го беше изоставил.
Той самият все не успяваше
да пристигне навреме за него.
Тръгна бавно.
Не към работа,
не към нечие одобрение,
не към поредната цел,
която щеше да забрави след седмица.
Тръгна към дома си,
макар че за пръв път
не беше сигурен къде се намира.
А дъждът продължаваше
да измива града от лицето му.
И може би точно тогава,
между две светофарни смени,
сред шума на автомобилите
и забързаните чужди съдби,
аз най-сетне срещнах себе си.
Не казах нищо.
Само останах.
Марионетка
Венцислав Йосифов (XII клас, НУМСИ „Проф. П. Владигеров“, Бургас)
Като кукла на конци ме управляваха
тегобите вселенски с древна невидима ръка.
Опитвах се да разкъсам възлите на правилата,
нишките на миналото и връзките с предишното ми „аз“.
Избрах да бъда обновен и дързък.
Да се измъкна от сключените пръсти на злокобен кукловод.
Да счупя веригите на старите ограничения.
Да не търся свободата в силата да се откъсна
от ръката, която уж ме движи,
а всъщност – умело ме манипулира.
Разбрах, че смелостта е да поемеш пътя сам.
Да знаеш, че не те държат,
а изборът е само твой:
да се снишиш или да полетиш.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
