Директорът на ЦСОП в Плевен Милен Наков: Специалният педагог е учител и още нещо

Милен Наков е директор на Центъра за специална образователна подкрепа „Петко Рачев Славейков“ в Плевен. Председател е на Националната асоциация на работещите в тези центрове. Тази година той бе удостоен с наградата „Свети Иван Рилски“ на Министерството на образованието и науката, учредена през 2006 година. Милен Наков от дълги години прилага новаторски и иновативен подход в своята работа, ефективно сътрудничи с родителската общност, училищното настоятелство, социалните партньори и неправителствени организации. Центърът популяризира работещи модели и добри практики в обучението за подкрепа на ученици със специални образователни потребности и множество увреждания.

През 2025 г. Центърът завоюва първо място в организираните за първи път национални награди за приобщаващо образование за изключителни постижения и принос в областта на приобщаващото образование в България.

„Целият ми трудов път, вече четиридесет години, е отдаден на специалното образование – казва Милен Наков. – И като специален педагог, и като директор, винаги съм следвал едно основно правило – да бъда добър човек. Но повярвайте, специалният педагог е учител и още нещо.“

Каузата на Милен Наков е тези деца да имат равен достъп и право на обучение и подкрепа.

В неговия екип има 29 специалисти – специални педагози и много млади хора, назначени през последните години. Директорът обяснява, че при него идват още от студентската скамейка с желание да работят. Това, което екипът му постига за тези десет години след преобразуването в Център за специална образователна подкрепа, е да популяризира идеята, че децата с множество увреждания могат също да се образоват и да усвоят различни умения. И техните родители да повярват на много по-ранен етап, още преди да тръгнат на училище в първи клас, че трябва да отидат и да споделят своята тревога и своето притеснение със специалистите. Така заедно с тях ще започнат да изграждат правила и да поставят граници в общуването, които по необясними причини имат своите затруднения.

Така, с подходите на специалното образование, Милен Наков и колегите му успяват да постигнат личностно развитие, личностно себепознаване и себеобгрижване. Децата, дори и да са невербални, разбират и могат да изпълняват инструкции с помощта на допълваща и алтернативна комуникация. Това са подпомагащи технологии – например управление на компютър с поглед. За радост на педагозите, този софтуер е изграден и преработен от наши психолози и има български четец. Така че даденият символ говори на български език и детето не само вижда символа, но той чува и неговото име. Така се изграждат навици за общуване между връстници.

„Повярвайте, толкова е интересен и забавен разговорът между тях – подчертава Милен Наков. – Но най-важното е, когато майката чуе, че детето я назовава по име с помощта на този софтуер, казва ѝ „мамо“. И това е много вълнуващо.“

В практиката на екипа е разработен и въведен и иновативният метод „Живи интерактивни листове“,

предназначен за проверка и оценка на знанията, уменията и компетентностите на ученици със специални образователни потребности и множество увреждания от I – IV клас по учебните предмети, заложени в индивидуалния учебен план. Чрез него се осигурява по-достъпна, визуална и интерактивна форма за проследяване на учебния напредък.

Милен Наков е благодарен, че има институции, които наблюдават работата на целия екип. Той приема тази награда като комплексна за работата на Центъра. И е доволен, че успяват и надграждат образователната институция. Те първи в страната апробират тази система, преди още да бъдат преобразувани. С влизането в сила на закона от учебната 2016/2017 г. работят и като Помощно училище „П. Р. Славейков“, и като Център за специална образователна подкрепа „П. Р. Славейков“. Но не е имало сблъсък между старото новото. Другият модел е помощното училище „Проф. Димитър Кацаров“, или сега Център за специална образователна подкрепа „Проф. Димитър Кацаров“ в София.

„Така че, като структура, ние се различаваме и нашите специализирани кабинети са разположени из целия учебен корпус, а не са отделени като самостоятелен терапевтичен център – казва специалистът. – Моето разбиране е, че детето трябва да се обучава като своите връстници, с допълнителната подкрепа от специалисти, психолози, логопеди и рехабилитатори.“

Водещото в целия този процес е обучението, а рехабилитацията и терапевтичната подкрепа са допълнение.

Любопитно е, че Милен Наков навремето е завършил математика и физика. Няма никаква престава, че съществуват специални училища. Тези деца по това време остават скрити за обществото до 2006 г. Но след завършване на висшето си образование задължително трябва да започна някъде работа. Такива са законите. А място за преподавател по математика и физика в града няма.

Накрая се намира свободно място в помощното училище в Берковица. От това, което вижда, остава изумен. Започва да разпитва какво е това училище. Директорът го увещава, че догодина ще се освободи място по математика. Постъпвайки на работа година по-късно, още на следващата година Наков записва и магистратура в Софийския университет по дефектология. На въпроса защо, отговаря, че го пленяват децата, както и възможността да им помогне. Убеден е, че когато човек вижда, че може да им помогне, те вярват в него. Добре е да се тръгне от тяхното ниско ниво, а не с високопарни академични познания.

„Те трябва да формират умения за ежедневните дейности и да бъдат полезни първо на себе си, след това на семейството. И да не са зависими някой да ги обгрижва – уточнява Наков. – Това са най-важните практически неща, които това дете трябва да може – да се себепознава и себеобгрижва. Но успяваме да формираме и личностни умения, с които могат да се реализират на пазара на труда. Щастлив съм, че тази година от завършилите ученици двама успешно издържаха държавния изпит – част по теория и част по практика на професията и специалността.“

След седми клас в Центъра предлагат професионално обучение по две професии – работник в производството на облекло и работник в заведенията за хранене и развлечения. Бивши възпитаници отпреди преобразуването ни, се реализират на пазара на труда. Те работят почти във всички шивашки фирми и в много заведения за хранене и развлечение. Милен Наков никога не се е колебал в избора си на професия. За него успехът е да покажеш пред обществото, че тези деца могат да се справят като всички останали. Той е категоричен, че трябва да се научим да живеем заедно, особено с децата от аутистичния спектър, които се срещат много в последните години. Това е истинско предизвикателство специално за образованието. И те са толкова различни. Те искат много грижи, много разбиране и подкрепа.

Има ли „трудни“ родители? Как се разбира с тях?

Няма такива родители, категоричен е директорът. По-скоро това са хора, които трудно приемат проблема. И когато един родител не е приел проблема, той си е сложил една бариера, една преграда и не иска да знае за неговото съществуване. Мисли си, че преградата е невидима, че не се усеща. Подобно поведение рефлектира. В този ред на мисли, колкото и той да е сложил преградата и да си е направил маска, че няма проблем неговото дете, то рефлектира върху детето.

„Винаги откровено съм разговарял с родителите, когато вече дойдат при нас и се чудят, чули от други родители или насочени от ресурсни учители, от преките учители в общото образование. Казвам им: „Напълно разбирам, че имате притеснения за затрудненията на вашето дете. Но тук заедно с вас ще работим то да бъде щастливо, а в по-късен етап вие ще бъдете щастливи“. Тук те се усмихват и тръгваме заедно да работим за личностното развитие на детето, действително да получи това личностно „Аз“, тази вяра в себе си, че може да се справи.

Няма дете, независимо от вида и степента на увреждането, което да не може да бъде обучено на нещо, категорични са педагозите. Има дребни елементи, които те формират като умения и детето се чувства действително щастливо, изпитва истинска увереност. Трудните моменти са комплексни. През всичките тия години това е неразбирането от нас „нормалните“, че тези деца имат нужда не от съжаление, а от отношение. Отношение, което е адекватно между всички нас, хората. А не със съжаление, което отива към пренебрежение и неприемане.

„Броят на децата със СОП нараства. Родителите на деца със затруднения, не само в България, започват повече да се интересуват, да обръщат внимание какво е нужно те самите да направят за своето дете, да търсят специалисти – казва Милен Наков. – Тогава, преди 20 години, ние си отворихме нашата специална образователна институция за скритите деца, за които пък родителите им си бяха вменили, че са виновни. И тези деца седяха вкъщи, дори съседите не подозират, че изобщо съществуват. Длъжници сме на тези деца. Никой не е застрахован от подобна съдба. Хората, различни от нас, по една или друга причина, не са виновни за своето състояние.

Свързани статии:

С внимание към всяко дете Семейството е най-големият ресурс за развитие на детето Родителите трябва да се научат да поставят граници От рубриката „Правна консултация”: Какво означава масово уволнение по закон?