Област „Образование“ получава най-високата оценка в „Бележник 2025“ на Национална мрежа за децата

Сектор „Образование“ получава най-високата оценка в „Бележник 2025“ на Националната мрежа за децата, който оценява за поредна година държавните политики към децата в девет области. Тя е „Добър 3,87“, което е ръст в сравнение с миналогодишната оценка в сектора от „Добър 3,78“.

„Добър 3,53“ е средният успех на държавата в грижата за децата, отчита Националната мрежа за децата след анализ на мониторинговия доклад. Това е леко отстъпление от миналогодишната оценка, която беше „Добър 3,59“.

В допитването за държавните политики в няколко сфери са участвали рекордните над 7700 респонденти – 4617 възрастни и 3141 деца. Резултатите са представени в пространството на подлеза на Ларгото в София в присъствието на политици, заместник-министри, служители от различни държавни институции, работещи в сферата на защитата правата на децата в България.

Присъстват и деца от Младежка мрежа „Мегафон“, които задават въпроси директно към политиците.

„Бележник 2025“ е четиринадесетото издание на мониторинговия доклад.

Изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов отбелязва, че през миналата година са останали нерешени проблеми в системата на образование като липсата на стандарт за управление на качеството, твърде ранното профилиране, огромните регионални различия и вторичната сегрегация на училищни общности, както и това, че поне една трета от децата с увреждания у нас не посещават училище.

Отново не се е състояла и реформата в детското и майчиното здравеопазване.

В доклада се посочва, че в пет от деветте области има понижение на оценките – „Участие на децата“, „Правосъдие за деца“, Ранно детско развитие“, „Детско здраве“ и „Спорт, култура и свободно време“. В същото време има ръст на оценките в областите „Благосъстояние на децата“, „Семейна реда и алтернативни грижи“, „Закрила на детето от всички форми на насилие“ и „Образование“.

В документа се отчитат и немалко положителни тенденции и практики в страната, свързани с подкрепата към семействата.

Например приетите промени в Закона за гражданската регистрация, които гарантират получаване на лични документи от над 120 000 български граждани над 14 г., Националната здравна стратегия до 2030 г., която стана факт, приемането на 15 дни отсъствие от училище с бележка от родител, както и изпълнението на ключови операции за социална, образователна и здравна подкрепа към уязвими семейства по плана за Европейската гаранция за детето.

„Целта на анализа е институциите да обърнат внимание на конкретните данни и политики, за да могат да се правят законите по-добре“, коментира Георги Богданов.

„Вярвам, че това, което НМД прави от години с наблюдението на ситуацията на децата, може да покаже какви са нуждите, какви са несправедливостите, за да се види как това да се поправят нещата ефикасно“, заявява от своя страна представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн.

Сектор „Образование“ получава най-високата оценка в доклада – „Добър 3,87“. В тази връзка се отбелязва, че повишението е заради

продължилите усилия в приобщаващото образование на деца със специални образователни потребности

и предприетите стъпки за подобряване на процеса на подбор и подкрепа на училищни директори.

В същото време се посочва, че изменението в Закона за предучилищното и училищното образование, което забрани извършване на „пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начина идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната“, е изправило пред големи предизвикателства не само децата с различна сексуална ориентация, но и е отменило всякакво споменаване на темата в училище, включително в оскъдните часове по здравно образование.

В документа се посочва, че и през 2024 г. не са въведени отделни часове по здравно и репродуктивно образование. Държавата не е реализирала приоритетно и ефективни мерки за включване в учебните програми на интердисциплинарни теми като дигитална грамотност и социално-емоционалното учене. Напредъкът по тези теми е разпокъсан и на база наличие на допълнително проектно финансиране и въвеждане на добри практики в училище от страна на граждански организации.

Посочва се още, че във време на засилваща се дезинформация, вълна от пропаганда и фалшиви новини, медийното съдържание и обучението за работа с него отсъства почти напълно от учебния процес. Отбелязва се и липса устойчиви механизми по превенция на агресията между учениците.

Оценките на останалите области са – „Благосъстояние на децата“ – 3,81, „Спорт, култура и свободни време“ – 3,80, „Семейна среда и алтернативни грижи“ – 3,76, „Закрила на детето от всички форми на насилие“ – 3,64, „Правосъдие за деца“ – 3,44, „Ранно детско развитие“ – 3,21, „Детско здраве“ – 3,14.

Най-ниската оценка – „Среден 3,11“, тази година е за областта „Участие на децата“.

Това е отстъпление от миналогодишната оценка „Добър 3,57“.

В доклада се посочва, че и през 2024 г. гарантирането на автентично и смислено участие на децата и младите хора от различни общности остава предизвикателство. Продължава да липсва и достъп до съобразена с възрастта на децата обществена информация за закони и политики, които имат отношение към тях. Единствен напредък се отбелязва с детската версия на „Общ коментар № 26“ на Комитета по правата на детето, адаптиран от УНИЦЕФ България, който се отнася до правата на децата, околната среда и изменението на климата.

Държавата и общините не използват дигитални инструменти за допитване до децата.

По мнение на децата, властта не се интересува достатъчно от тяхната гражданска позиция, въпреки че се отчита като позитивно включването на политици и разговорите им с деца по важни за тях теми на форуми, организирани от гражданските организации.

Пилотните инициативи за обучение на деца по права на човека и граждански активизъм остават с ограничен обхват, ресурс и ползи. Те продължават да се реализират като част от програми за неформално гражданско образование, но са или липсващи, или слабо застъпени в учебната програма.