Все повече деца от уязвими групи избират образованието

Увеличава се броят на учениците от уязвими групи, които се явяват на държавните зрелостни изпити, както и онези от тях, които решават да продължат образованието си във висши училища. Това са част от изводите в анализ на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Организацията работи в рамките на мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ със 79 средни училища и професионални гимназии, в които голямата част от учениците са от уязвими групи. Целта на програмата е повишаване на резултатите на матурите, като „Амалипе“ и партниращите училища са изградили и прилагат система от мерки, които, макар и бавно, променят ситуацията.

От „Амалипе“ отчитат, че

резултатите на тези училища през последните години показват още няколко тенденции.

Учениците, които са издържали успешно изпита по БЕЛ, стават все повече и имат все по-високи резултати, но те някак „потъват“ в общата статистика. Средният резултат на училищата в мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ е 3,05, а средната оценка на матурата по български език и литература на издържалите изпита е около 3,75.

Освен това учениците от тези гимназии постигат сравнително високи резултати на изпита за професионална квалификация. Например средният резултат от защитата на дипломни проекти на държавния изпит за придобиване на професионална квалификация на училищата от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ е 4,61. От „Амалипе“ подчертават, че за добрата професионална подготовка на учениците немалка заслуга има и дуалното образование. Освен това тези резултати показват, че професионалните гимназии успешно изпълняват една от основните си цели – да подсигуряват качествена работна ръка за пазара на труда. Те са и показател за много голяма добавена стойност на обучението в тези училища.

От „Амалипе“ посочват още, че две трети от възпитаниците на училищата от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ са от уязвими групи. В края на учебната 2024/2025 г. 23,85 % от завършващите зрелостници са кандидатствали в университет.

Видима е и връзката между включването в дейности за гражданско образование, мотивационни дейности и активности,

като зрелостниците, участвали в тях, повишават самочувствието си и имат много по-високи образователни резултати. А когато в мотивационните дейности участват по-голяма група от едно училище, ефектът е по-голям.

В анализа се отбелязва още, че училищата все още се справят с щетите, които нанесе ковид пандемията.

Посочва се и това, че слабите оценки в училищата от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ са концентрирани при учениците, завършили предходни години. Така средният процент слаби оценки на зрелостния изпит по български език и литература на училищата в мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ за периода 2018 – 2024 г. е 32%, докато този на явили се на матурата, но завършили в предходни години, е 80,85%.

В анализа си от „Амалипе“ подчертават, че

образованието е област, в която ефектът от вложените усилия често има отложен резултат.

А училищата, в които преобладават ученици от уязвими групи, през последните години полагат сериозни усилия да променят негативните резултати – с допълнителни часове и засилена подготовка по български език, с използване на ролеви модели и други методи за повишаване на цялостната мотивация на учениците и на техните знания и умения. В резултат вече могат да се откроят множество успешни примери, които са логично продължение на тенденциите в основното образование през последните 15 години.

С всяка изминала година се увеличава процентът на учениците, които продължават образованието си след завършване на основно образование. Ако през 2010 г., когато започва дейността на мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“, 39% от завършващите основно училище продължават в следваща образователна степен, то в края на 2023/2024 г. този процент е 98,34%. В анализа се отбелязва, че няма данни дали тази промяна е валидна за всички училища с концентрация на уязвими групи, като вероятно общият процент е по-нисък, но със сигурност тенденцията и в национален мащаб е позитивна.

В същото време се подчерта, че

средното образование у нас е изправено все още пред редица предизвикателства.

Сред тях и необходимостта, особено в по-непривилегированите икономически региони и общности, учениците да се включват от възможно най-ранна възраст на пазара на труда, за да подпомагат семействата си, като това е за сметка на образованието. В същото време стои проблемът с обезценяването на дипломата за средно образование и оттам мотивацията за явяване на матура, тъй като в момента тя се свързва основно с възможността за продължаване на образованието в университет. А този процес е подсилен на места и от работодатели, които, особено в бедни региони, започват активното търсене на работници веднага след като учениците навършат 18 години, без да се интересуват от диплома.

Подчертава се още, че въпреки огромната крачка държавата да поеме разходите за учебниците по общообразователните предмети за всички ученици, това не се отнася за тези по специалните и професионалните предмети, а много често те са скъпи, остарели или неналични. Все още някои от учениците от уязвими групи се сблъскват с бариери по отношение на физическия достъп до професионално образование, и в частност транспорт до желаната специалност или училище.

Според „Амалипе“

притеснителна е и контрастната сегрегация на специалности и профили

в българското професионално образование. По данни от изследване на Центъра и МОН през 2020 г. в градовете функционират 150 професионални гимназии с концентрация на ученици от уязвими групи, от които 77 могат да бъдат категоризирани като сегрегирани, а 78 – като такива в процес на сегрегация или под заплаха.

Свързани статии:

320 седмокласници със 100 точки на НВО по матeматика МОН утвърди новия формат на изпита по математика в VII клас и графика на учебното време и ваканциите за 2025/2026 г. България приема най-добрите млади информатици Кюстендил инвестира в IT обучения за ученици