Космическа битка на светлината и тъмнината

Учени забелязват „тъмна мъглявина“, разкъсвана от новородени звезди, в която има следи за миналото на нашата собствена слънчева система. Камера за тъмна енергия (NOIRLab) на Националната научна фондация разкрива зашеметяващ поглед към „тъмната мъглявина“, известна като молекулярен облак Circinus West, област от Космоса, която е толкова плътна с газ, че светлината не може да я пробие. Зловещата черна структура в центъра на изображението е огромен конгломерат от звездообразуващ газ, разположен в Circinus, на около 2500 светлинни години от Земята. Обекти като тези понякога са известни като „тъмни мъглявини“. Тъмният облак се простира на приблизително 180 светлинни години в ширина, или е повече от 60 пъти по-широк от нашата слънчева система, и съдържа еквивалентната маса на 250 000 слънца. В такъв гъст и прашен регион тъмнината не може да трае вечно. Молекулярният облак Circinus West е като активен инкубатор, където студеният, плътен газ се превръща в новородени звезди.

Камерата за тъмна енергия, монтирана на върха на обсерваторията „Серо Тололо“

в Чили, е една от най-мощните цифрови камери в света. Увеличеното изображение на молекулярния облак разкрива характерни структури, показващи образуването на звезди, включително редица странни джобове от светлина, известни като обекти на Хербиг-Аро. Тези региони се образуват, когато бързо движещ се газ, освободен от млади звезди, се сблъсква с по-бавно движещия се газ, който ги заобикаля. Газът се нагрява и се изтласква навън, създавайки светлинни струи от цветна радиация.

Докато младите звезди изригват радиация, те постепенно правят дупки

в тъмния газов облак около тях. Региони като този, където звездите взаимодействат и променят средата си на различни етапи от развитието си, предоставят „естествена лаборатория“ за изучаване на динамиката на звездообразуването, както и на еволюцията на молекулярните облаци и галактиките, като цяло, пишат в изявление представители на NOIRLab на Националната научна фондация. Възможно е нашата собствена слънчева система да се е образувала при подобни условия, пишат изследователите. Така че в тази космическа битка на светлината и тъмнината може да получим по-добро разбиране за хаотичната история на нашия космически регион.