Законови изисквания при работа на втори трудов договор

В днешно време все повече хора с постоянен трудов договор се насочват към допълнителна работа. Мотивите са разнообразни – от необходимостта за допълнителен доход до желанието за професионално развитие и нови умения. Някои избират да работят допълнително за дълъг период, а други само за няколко седмици или месеци. Независимо от причините, е важно да се знае, че законодателството предвижда определени изисквания, които трябва да бъдат спазени при сключване на допълнителен трудов договор.

Според българското законодателство, при сключване на допълнителен трудов договор, трябва да се спазват няколко важни изисквания.

Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели

за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.

Също така обаче законът позволява и

служителят да може да сключи и втори трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения,

извън установеното за него работно време.

Няма ограничения за броя на допълнителните трудови договори, които работникът може да сключи. Те могат да бъда два, три, четири, пет и т.н. на брой.

Следва да имате предвид обаче, че има ограничения, свързани с продължителността на работното време, които са въведени от закона. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителна работа, без значение от броя на договорите, заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение (т.е. по първия трудов договор) при подневно изчисляване на работното време не може да бъде повече от:

– 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

– 48 часа седмично – за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите на възраст над 18 г. могат да работят и повече от 48 часа.

Във всички случаи на полагане на допълнителен труд

общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка

на работниците, установена по закон. Законът предвижда, че работещият има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Също така при петдневна работна седмица служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е поначало в неделя.

Допълнителната работа може да предложи много възможности, но същевременно изисква добра информираност и спазване на законовите изисквания. Работещите трябва да са наясно със своите права и задължения, за да избегнат неприятности и да се възползват максимално от възможностите за развитие и допълнителни доходи. Работодателите също следва да бъдат внимателни и да спазват всички законови норми, за да осигурят коректно и законно трудово правоотношение.

Справка: чл.110, чл. 111, чл.113, чл.152 и чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда.