За днешните деца Бай Ганьо не е антигерой

*Петя Димитрова получава наградата на синдикат „Подкрепа“. Снимка – Личен архив*

Петя Димитрова е учител по български език и литература в СУ „Христо Ботев“ в Кубрат. Тази година тя получи наградата „Стоян Михайловски“ на Синдикат „Подкрепа“ в категория „Основно образование“.

В професията е от 1988 г. Започва като възпитател, после е учител по български. Преподавала е и френски, защото има специалност и по френски език. Впоследствие завършва и история.

За високото отличие, на първо място, благодари на своите ученици, защото без техните усилия и разбирането от страна на родителите им награда нямаше да има.

Как мотивира учениците си да четат, да са активни по нейния предмет?

Отговорът е кратък и ясен – с любов към предмета и децата и със строгост.

„Аз съм от строгите учители – подчертава Петя Димитрова. – Взискателна съм. Поставям високи цели на моите ученици и мисля, че високата цел оправдава и средствата – в случая строгостта. За моя радост и гордост, те постигат тези високи цели. Карам ги да четат и допълнителна литература, не само задължителните произведения от учебната програма. Но за да ги мотивирам, им показвам, че съм чела тези книги, и им разказвам интересни неща. И винаги давам примери от живота. Учениците ме питат защо трябва да прочетат дадена книга, за какво ще им послужи. Тогава им разказвам за конкретна житейска ситуация и ги питам как би постъпил героят в този момент.“

Петя Димитрова е наясно, че ако не направи връзка между това, което децата учат в часовете по български език и литература, и действителността, те няма да намерят смисъл от ученето. Затова е убедена, че децата трябва да имат много житейски модели и примери къде може да им послужат тези знания.

Не приема безрезервно призивите, вменяващи на учителя донякъде ролята на човек, който трябва да забавлява учениците.

„Аз съм им заявявала, че не съм при тях, за да ги забавлявам. Не съм при тях, за да съм им интересна по този начин, по който на тях им харесва. Аз съм учител. Припомням им, че те са на училище – коренът на думата е „уча“. Винаги търся семантиката на думата. Казвам им: дошли сте да учите, не да се забавлявате.“

Разбира се, опитният педагог е наясно, че едното не изключва другото. Просто не приема акцентът да е върху забавлението.

Учителката много силно се вълнува и от проблема с либерализма в образованието.

„Аз съм от друго поколение, възпитавано по друг начин – подчертава тя. – Смятам, че образованието трябва да е консервативно, защото, когато беше консервативно, даваше високи резултати. Сега този либерализъм граничи със свободия. Причината за ниските резултати на децата и за това вечно да скучаят, е, че получават всичко наготово.“

А как учениците приемат славата ѝ на строга учителка?

„Строга съм, но не повишавам тон. Не мога да викам, не мога да се скарам на дете. Не се страхуват от мен. Просто знаят, че при мен има правила, че те трябва да се спазват. Приемаме ги в пети клас и заедно ги спазваме в интерес на общата ни работа, за да няма разсейване от същественото. Мобилните телефони в час са забранени.“

Децата трябва да знаят, че в училище има правила и те не могат да се държат като вкъщи. Влязат ли в училище, това е друг свят – трябва да се съобразяват как общуват и с учителите, и помежду си. Не трябва да се използват груби, обидни думи.

Последният успех на училището е, че резултатът на Националното външно оценяване по български език е 60,13 т. среден успех, което е над средното за Разградска област и над средното за страната. Досегашните постижения са 2-ро и 3-то място в областта в тази класация.

„Имаме ученичка, която е печелила 1 златен, 1 сребърен медал на националния кръг на международната олимпиада „Кингс“ по английски и математика – нашето участие е само по български. В предишния ми випуск преди 3 години имах ученичка със 100 точки на Националното външно оценяване“, казва Петя Димитрова.

Като филолог, тя е убедена, че трябва да се изучават авторите и произведенията, които са в учебната програма.

Но си дава сметка и кое затруднява учениците. В програмата за VII клас е Алеко Константинов с главата „Бай Ганю пътува“ и пътеписа „До Чикаго и назад“.

„Трудно им беше на нашите ученици – обяснява учителката. – Когато преди преподавах за Бай Ганьо, учениците се забавляваха и търсеха комичното. Днес на децата им е трудно да разберат, че той е невъзпитан. Обяснявам си го донякъде с това, че ценностите се преобърнаха – сега е модерно да си нахален, комбинативен, пробивен. Затова днешните младежи не го възприемат като антигерой. Това, разбира се, е лично мое мнение.“

Пътеписът „До Чикаго и назад“ също затруднява учениците, на които не им е ясно защо трябва да се изучава това произведение. В днешно време контрастът между нашата действителност и тази в Америка не е толкова силен както по времето на Алеко Константинов.

„Преди дни моите ученици получиха свидетелствата си за завършено основно образование. Няма по-голяма радост за един учител да види учениците си още по-уверени и мотивирани да следват мечтите си в следващия етап на своето образование“, казва накрая Петя Димитрова.