За общия корен на думите чета, почит и число

Лора ЖЕЛЕВА*

Редуването на гласните в един и същ корен е една от най-старите звукови промени в езика и е присъщо на всички славянски езици. Така например има is in чisта, чisтиво, но and in чandтанка, чandтател, чandталище, прочandтам. В старобългарския език инфинитивът на глагола чета is чисти, а формата за първо лице единствено число сегашно време (днешното чета) е чьтѫ. С развитието на българския език малкият ер (ь) от чьтѫ преминава в is (чета), а инфинитивът, съдържащ and в корена, отпада.

Така че причините за is в корена на чета, четиво и на and в корена на читанка, читател, читалище, прочитам са исторически промени, настъпили при развитието на езика.

Всички изредени думи са от един и същи корен. Интересно е, че същият корен се открива при думи, които имат различно значение в съвременния език. Това са думи, свързани с уважение: почит, почитам, чест; също така и думи, отнасящи се до броене, брой: число, безчет.

Те също произхождат от старобългарския глагол чисти, който означава освен ‘чета’ и ‘почитам, изпитвам почит’. А значението му ‘броя’ се е запазило през вековете в различни писмени източници и в говоримия език чак до днес и е отразено в съвременните речници като диалектно. Праславянските думи *čisti (днешното чета) и *čьstь (днешното чест) са образувани от една и съща индоевропейската основа със значение ‘обръщам внимание на нещо’. Някои изследователи предполагат, че първоначалното значение на праславянската дума *čisti (чета) е било ‘разпознавам, различавам, отличавам (някого/нещо от някого/нещо)’, от което, от една страна, се е развило значението ‘уважавам, отдавам почит’ и от друга страна, са възникнали значенията ‘броя’ и ‘чета’.

*Д–р Лора Желева работи в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.