Използвай наратива като обектива, а не като директива

Ивелина СТОЯНОВА*

В последните седмици много често слушаме за наративите в политическото пространство и как определени политици променят наративата си. Има ли грешка в тази употреба?

Съществителното наратив е от мъжки род и има форми наратива (ед.ч., членувано с кратък член), наративът (ед.ч., членувано с пълен член), наративи (мн.ч., нечленувано), наративите (мн.ч., членувано). Означава ‘разказ, история, повествование’. Има и други съществителни имена от чужд произход със същия завършек от мъжки род като обектив, колектив, актив, пасив, експлозив и други.
Колебанието при нови чужди думи като наратив или суперлатив, навлизащи под влияние на английски език, настъпва, тъй като има и думи с подобна форма в английски (завършват на -ive), които на български са получили окончание за женски род, например перспектива, алтернатива, инициатива, офанзива, директива.

При колебание може да се направи справка в Официалния правописен речник на българския език, който ще покаже, че наратив е от мъжки род и затова политиците си променят наратива, а не наративата.
В близкото минало е имало и колебания при употребата на думите архив (м.р.) и архива (ж.р.). Забелязва се обаче, че думата от мъжки род е по-често употребявана в последните десетилетия и придобива и нови значения, например файлов архив, докато честотата на употреба на думата от женски род постепенно е намаляла. В последното издание на Официалния правописен речник на българския книжовен език е отбелязана само думата архив (м.р.).

*Д-р Ивелина Стоянова работи в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.