Вентрилòг или вентрилòк

Симеон СТЕФАНОВ*

Като бях малък, много обичах да ходя на куклен театър. Харесваше ми всичко, което включваше този малък ритуал – от вниманието, което ми посвещаваха моите родители, през артистите и декорите, до куклите, които сякаш оживяваха в ръцете на опитните кукловòди. На това му викам аз „магията на театъра“! Вълшебен свят, който, за съжаление, се разкрива само на децата. Доста по-късно научих, че кукловодът, който озвучава с гласа си куклата, без видимо да си движи устните, се нарича вентрилòк – чужда за българския език дума, която често се пише и изговаря грешно. Затова реших в тази кратка езикова бележка да обърна внимание върху нейния произход и правопис.
Думата вентрилòк ‘лице, което говори така, че сякаш звуковете излизат от корема му’ (Речник на чуждите думи в българския език 1982: 163) навлиза в българския език чрез френското ventriloque ‘човек, говорещ като че ли с корема си’ от новолатинското прилагателно име ventriloquus ‘(буквално) коремоговорещ; гадаещ по куркането на червата’, което е съставено от лат. venter ‘корем; стомах’ и loquor ‘говоря, казвам’ (Стефан Младенов. Речник на чуждите думи в българския език с обяснения за потекло и състав 1947: 74, Речник на чуждите думи в българския език 1982: 163). Среща се също и формата вентрилоквѝст, която е от нем. Ventriloquist.
Следователно правилната форма за единствено число на разглежданото съществително име в българския език би трябвало да е вентрилòк, чиято форма за множествено число е вентрилòци, а когато е членувана, думата трябва да се пише вентрилòка, вентрилòкът. Формите *вентрилòг,*вентрилòга, *вентрилòгът, *вентрилòзи са неправилни. Те вероятно са преосмислени вторично като производни с втора съставна част –лог, която се открива в много сложни съществителни като: психолòг, кардиолòг, невролòг и др.

*Д-р Симеон Стефанов е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.