Случваме ли чудесата, или ни се случват

Ивелина СТОЯНОВА*

Глаголът случвам е регистриран с две значения: ‘намирам, сварвам, улучвам’ и ‘успявам, сполучвам’ (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/случвам/). Употребява се в изречения като: Случил си баща ми в лош момент, затова не ти е обърнал внимание; Не случих на жена; Случихме с този учител.
От друга страна, имаме и третоличен глагол случва се със значение ‘става независимо от нашата воля’, например в изреченията: Случва се да закъснея; Големи нещастия ни се случват напоследък, но се случват и чудеса.
В последно време обаче можем да срещнем и различна употреба на глагола случвам. По телевизията и в интернет все по-често започваме да „случваме“ чудеса, събития, инициативи, проекти, дори живота си: Какво ни пречи да случваме чудеса?; Ние случваме само това, за което имаме енергия; Нека случваме добри неща не само по Коледа; Този месец ще случваме няколко събития; Научихме се да случваме живота си в хармония и др. С подобна употреба показваме, че поемаме контрола върху това, което ни се случва, тя има стилистична функция.
Не трябва да забравяме обаче, че това е неправилна употреба на глагола случвам, той няма значение ‘създавам, правя’, с каквото се използва в подобен контекст. От друга страна, честата употреба намалява стилистичния ефект и тези изрази вече не се характеризират с оригиналност и неповторимост. Добре би било любителите на езика и ораторското изкуство да потърсят нови начини за изразяване на подобни значения чрез наличните езикови средства, с които може да се подчертае съзнателното извършване на дейността: осъществявам, правя, създавам, сътворявам, реализирам, извършвам, изпълнявам, изграждам, съграждам, постигам, успявам, сбъдвам и др.

*Д-р Ивелина Стоянова е сътрудник в Института за български език към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Гащи няма, гайда иска За един интересен тип съществителни нарицателни имена За окончанието за среден род на прилагателните бивш, нисш, овчи Невинаги не се пише винаги слято