Когато се чертае посоката в живота

Eдно събитие от 163 години е дълъг период, повече от век и половина. Но когато говорим за историята на едно училище, тогава говорим за непоклатим стремеж към знание. ОУ „Христо Ботев“ в с. Аврен, Варненско, подхвана вече втория си век и не смята да се предава на забвението. Поне в това се е зарекла новата му директорка Елена Лазарова, която само от броени месеци е на поста. 36-годишната ръководителка на средищното училище не крие, че най-голямото предизвикателство пред нея е да го запази.
„За мен Аврен е специално място, искам училището да оцелее – пожелава си тя. – Само който носи духа у себе си, може да усети всичко, което излъчва училището. Историята му е вдъхновяваща, а отговорността ни е да продължим мисията на първоучителите в Аврен.“ Интересното е, че младата директорка е избрала да кандидатства за поста точно в това училище. „Дойдох с единствената цел да го има и да дава добрите плодове на знанието за децата, които, независимо че са от малки населени места, да имат равен достъп до качествено образование“, разкрива личната си мотивация Елена Лазарова. Демографските процеси оказват негативно влияние върху броя на учениците. Лазарова вече има проекти и идеи как да запази училището, приема огромното предизвикателство и се надява да успее.

Преди век и половина единственият грамотен овчар в Аврен станал и първият учител. „Дългата просветна история трудно би могла да се събере в един кратък разговор, но вдъхновяващото от миналото на Аврен е, че просветната дейност в селото започва много по-рано от създаването му, още от 1830 – 1840 г., казва директорката. – Още със заселването си тук единственият грамотен овчар Драган Георгиев съгражда от кал и пръст класна стая и започва да обучава на четмо и писмо съселяните си“, започва разказът на Елена Лазарова. Делото на ученолюбивия овчар продължава през 1865 г. Захари Христов – уважаван и образован българин от региона по онова време. Той инициира построяването на ново, по-голямо училище. Със създаването на Авренската енория училището започва да привлича все повече деца и от околните 5 – 6 села и така става притегателен център за образование. Един от първите директори – Иван Савов, е в основата на инициативата през 1913 г. да бъде построен първият етаж от новата сграда, в която децата учат и до днес. През 1939 г.
е вдигнат и втори етаж и така учениците от района се множат. Статистиката назад в годините не е в полза на днешния ден, белязан от демографската криза. Докато през 1944 г. в авренското училище учат 470 деца, през 1966 г. те вече са 282, а днес са останали само 59 ученици, разкрива директорката и допълва: „С такава история пътят лесно се продължава. И тази история продължаваме да разказваме“.
ОУ „Христо Ботев“ е единственото училище от област Варна, издало в книгата „Диря“ неписаната история на образованието и културния живот в Аврен. Училището е уникално с това, че се старае да предаде традиции, съчетани с иновации. Материалната база в класните стаи е модернизирана, а с подкрепата на общината предстои ремонт на външната площадка на училището.
Българският език и историята са във фокуса на екипа от учители, които със собствени средства са набрали малък библиотечен фонд и мечтаят да направят библиотека за своите възпитаници. Кандидатстват по национална програма на МОН, за да изградят кътове за отдих и четене на децата. „Стараем се още от I клас максимално да възпитаме у децата полезните навици“, разказва за проекта директорката.
На първия етаж децата под ръководството на своите преподаватели са подредили музейна сбирка с традиционни за историята на Аврен народни носии и предмети, дарени от техните родители, баби и дядовци. Всичко е събрано с дарения и описано в книгата за училището наред с легенди, които местните хора са разказали на децата. Целта е да се продължи делото на първите учители по възможно най-добрия начин. Преданията вече са запечатани във времето и са готови да бъдат предавани нататък.
Учителите в Аврен ще обучават и родители в дигитална грамотност „Учителите сме 10, но макар и малко на брой, имаме изключително разнообразна и интензивна проектна дейност. По време на пандемията успяхме да обхванем 95% от децата в онлайн обучението“, отчита директорката. В средищното училище децата са от няколко населени места – Аврен и селата Здравец, Юнак, Садово, Казашка река.
„Мога гордо да заявя, че в такава кризисна ситуация с деца от уязвими групи се справихме, помогна и медиаторът. Дори планираме да направим кампания за обучение по дигитална грамотност на някои от родителите през лятото – имаме запитвания, имаме желаещи и сме готови да осигурим с колегата по информационни технологии кратко едноседмично обучение, за да могат родителите и близките на децата да ги подпомагат“, амбицирана е младата директорка.
Признава, че извънредната и рязка дигитализация заради пандемията се е оказала проблем
в самото начало. „Този голям скок не беше лек за никого, но успяхме да се справим и съм изключително горда с този факт“, подчертава Елена Лазарова. С помощта на МОН и със собствени средства осигурили и необходимите устройства за онлайн обучението, сред които 10 таблета с предплатен интернет.
„Екипът ни е сплотен, а когато е такъв, той е двигател и сила, която може да премине всяко препятствие, независимо от неговия мащаб“, категорична е директорката на ОУ „Христо Ботев“ в Аврен и отчита дигиталното израстване на екипа през пандемията.
Работата с деца от уязвими групи не е лесна, но вече е традиция в ОУ „Христо Ботев“ – Аврен. Учителският колектив е успял да изгради своите методи и работещи схеми. „Имаме стопроцентова дисциплина, макар и в смесени и маломерни паралелки. Развиваме богата извънкласна и проектна дейност, а децата са ангажирани от 8 до 17 часа. Постигнали сме почти стопроцентов обхват на учениците в целодневно обучение от I до IV клас. За децата от уязвими групи тук образователната институция не е само сграда за знания, а това е техният мегасвят“, разказва Елена Лазарова. Често това са деца на малограмотни и неграмотни родители, които работят в чужбина. Затова са оставени на грижите на роднини.
„Деца с трудно детство и за тях ние сме всичко“, не крие истината младата директорка, която е поела голямата отговорност за малчугани, с които работата не може да е обикновена. „Ние чертаем пътищата в техния живот, длъжни сме да им покажем правилната посока, която да следват. От нас зависят техните съдби“, убедена е педагожката. За нея и екипа е удовлетворение да дадат тласък и да видят успеха на тези деца, живеещи в трудни социално-битови условия.
„За мен училището е сърцето на Аврен и ще направя всичко възможно да го съхраня“, категорична е Лазарова за ролята си като ръководител на това малко средищно училище с богата история.

Свързани статии:

Работата с всяко дете е строго индивидуална Път ят към бъдещето От училищния чин към университетската банка На чаша чай с родители