Това е една интересна работа, която… буди интерес

Това е добре, защото упражняваме конструкция на чужд език, но с напредването ни в езика става недостатъчно.
Какво значи прилагателното интересен? Според многотомния „Речник на българския език“ значенията са две: 1. Който е с качества, които предизвикват, възбуждат интерес; интригуващ, любопитен; занимателен; 2. Който е чудноват, особен, странен. Тези две значения съжителстват мирно: когато сме заинтригувани от нещо, то нищо чудно това да се дължи на особения му вид.
В ежедневието си непрестанно оценяваме хора, предмети и явления като интересни или безинтересни за нас. Когато обаче изказваме подчинено на научния канон мнение за даден текст, подобна оценка от общ тип е неуместна. „Това е една интересна работа“ не казва нищо по същество за работата и следва да се избягва в рецензии, отзиви и ученически съчинения. Интересен може да бъде филмът, книгата за мафията, животът на съседите… Научният текст не бива да се нарича интересен. Той може да е например изчерпателен, аргументиран, убедителен или пък повърхностен, неаргументиран, неубедителен.
Думата интересен няма място и в литературния анализ. Ботевата поезия не е интересна, тя е гениална. Животът на Вазовите хъшове не е интересен, той е вдъхновяващ, страдалчески, страшен. Образът на Николчо от „Маминото детенце“ не е интересен, а поучителен, отблъскващ, характерен за средата, времето.
Интересни са нещата на едно друго, битово ниво, което е добре да не смесваме с научното.

*Иво Панчев
е д-р, гл. асистент в Секция за общо и сравнително езикознание на ИБЕ „Проф. Л. Андрейчин“.
Занимава се с превод, лингвокултурология, съпоставително езикознание

Четете повече в бр. 15, 13 – 19 април 2017 г.