За старите врата

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова

Може би сте си задавали въпроса дали в изречения като Делото се води при закрити / затворени (или открити / отворени) врата няма грешка. В тези съчетания, в географските названия Железни врата and Траянови врата, в откъса от народна песен отвори чемшир порти, / чемшир порти, стари врата, в следния пример от Библията: Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? и др. откриваме запазена стара форма за множествено число на съществителното име врата, поради което прилагателното или причастието, което пояснява думата врата, също е в множествено число. Т.е. няма грешка при съгласуването. Тази стара форма за множествено число на съществителното врата съвпада със съвременната форма за единствено число на това име, а неговото множествено число днес е врати, затова съгласуването е дървена/метална врата (ед.ч.); дървени/метални врати (мн.ч.).

Същата остаряла форма за множествено число срещаме и при думите кола (в значение на едновремешно превозно средство с четири колелета, теглено от волове, биволи и под.) и уста. Така е в пословицата Като се прекатурят колата, пътища много, в диалектния израз криви му колата (който се употребява за дете, когато не е в добро настроение и плаче или хленчи) или в съчетанията волски кола, железни кола, които са запазени в текстове от личното или народното творчество. В Ботевия стих Уста проклинат цяла вселена глаголът е в множествено число именно заради съгласуване с подлога уста, който е изразен със съществително в стара форма за множествено число. В съчетанието големи уста (Едно мече […] отваряше големи уста с бели остри зъби. Ив. Вазов) или във фразеологизма отварям | отворя едни (такива и под.) уста (– Ами туй, Ценке, ти ли си? Ти ли си отворила тези уста? П. Тодоров) и др. отново има същото съгласуване.