
Кристияна СИМЕОНОВА
Този въпрос ми беше зададен от ученици, изучаващи психология в гимназиален курс. Накратко казано, кататимното мислене е форма на мислене, при която емоциите, чувствата, желанията и субективните преживявания оказват съществено влияние върху начина, по който човек възприема и оценява действителността.
Кататимно мислене е терминологично словосъчетание с хибриден характер, тъй като се състои от заета и от българска дума. Прилагателното кататимен е от гръцки произход и произлиза от израза κάτα θύμος, който означава приблизително ‘според чувствата; съобразно душевното състояние’. Кататимен е заемка, адаптирана към българския език, и като прилагателно се променя по род и число. Съществителното мислене обаче е отглаголно съществително, което няма множествено число. Терминологичното словосъчетание кататимно мислене също няма множествено число и единствената промяна по форма е членуването: кататимното мислене.
При кататимното мислене емоционалните преживявания оказват влияние върху логическата преценка и обективното възприемане на действителността. Като пример може да се посочи влюбването. Влюбеният човек понякога идеализира своя партньор, преувеличава положителните му качества и пренебрегва недостатъците му.
Терминът се свързва с Ханс В. Майер и Ернст Кречмер. По-късно германският психиатър Ханскарл Льойнер го развива в контекста на своя психотерапевтичен метод: кататимно преживяване на образи. Употребява се в публикации по клинична психиатрия, клинична психология и психотерапия.
Д-р Кристияна Симеонова е доцент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

