
Способностите и очакваният възрастов период на появата им у децата от 3-месечна до 3-годишна възраст са разписани в Концептуална рамка за разработване на стандарти за ранно учене и грижи, която Министерството на образованието и науката публикува за обществено обсъждане.
Документът е ориентиран към интегриран подход за подкрепа на ранното детско развитие и обхваща и въпросите, свързани с управлението на качеството и средата като фактор за учене в ранна детска възраст.
В концепцията са представени ключови принципи, които да бъдат основа при разработването на Наредба за стандартите за ранно учене и грижи в съответствие с Националната рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст. След като визията бъде максимално широко дискутирана, ще се подготвят и предложения за промени в нормативната уредба, които отново ще бъдат публикувани за обществено обсъждане. Целта е да се намерят най-добрите предложения, които да залегнат като стандарти за развитието на децата в тази толкова важна възраст, посочват от МОН.
Наредбата цели да въведе единна, модерна и ефективна рамка за подкрепа на ранното детско развитие, която да включи и правила за управлението на качеството и за средата като ключов фактор за стимулиране на ученето, осигурявайки устойчиво и приобщаващо развитие за всяко дете.
Подходът, който ще бъде заложен, е интегриране на възпитанието, социализацията, обучението и грижите с акцент върху играта, ранната интервенция и семейно ориентирания подход в съответствие с международните рамки и с широко приетите научни доказателства за ползите от учене чрез игра и ранна интервенция.
В документа са определени четири основни области на развитие:
„Здраве, физическо и двигателно развитие“, „Познавателно развитие“, „Личностно-емоционално и социално развитие“ и „Езиково и комуникативно развитие“. Структурирани са и седем възрастови групи – 3, 6, 9, 12, 18, 24 и 36 месеца. За всяка област и всяка възрастова група са описани кратка характеристика, ключови очаквани резултати в съответствие с очаквания период на поява на определени умения, както и практически насоки за стимулиране на всички области на развитие на детето за възрастните, които осигуряват грижите, възпитанието, социализацията и обучението им.
Всяка област на ранното учене и грижи има и по няколко подобласти. За „Област здраве, физическо и двигателно развитие“ са „Груби двигателни умения“, „Фини двигателни умения“, „Физическо развитие и активност“, „Безопасни практики“, „Поддържане на личното здраве и хигиена“.
Например за подобласт „Груби двигателни умения“ сред очакваните резултати при дете на 12 месеца са то да се изправя и да прохожда и впоследствие да прави първи самостоятелни крачки. А една от насоките за възрастните – да организират среда, която да стимулира изправянето и прохождането на детето, като се осигурява безопасността на пространство без остри ръбове.
За област „Познавателно развитие“ има четири подобласти. Това са „Общи познавателни функции (памет, внимание, мислене и решаване на проблеми, категоризация)“, „Символни функции“, „Познание за количество“, „Наивни теории за света, знание за одушевеност и неодушевеност и за физически закономерности“.
Например при последната като очакван резултат е посочено, че на 9 месеца детето трябва да може многократно да бута играчка от масата и да я наблюдава как пада.
То разбира, че предметът е стабилен, ако е поставен върху опора, и се изненадва, ако предмет стои във въздуха без опора. За да развие това умение, възрастните се съветва да му предлагат игри с подаване и преместване на предмети, както и да му осигурят възможност да проследява резултата от своето действие.
Подобластите на развитие на област „Личностно-емоционално и социално развитие“ са: „Познание за себе си, себеоценяване и развиване на самостоятелност“, „Общуване с околните (комуникация в семейството, с връстници)“, „Емоционален опит, познание за емоции, саморегулация“, „Овладяване на норми“, „Активно проучване на средата“.
Във връзка с овладяването на норми от 36-месечното дете се очаква да се съобразява с приети правила на общуване и поведение и да предприема някои свои действия, като изхожда от социални норми. Съветът към възрастните е, когато забраняват нещо, е подходящо да използват по-дълги изречения, а не само „Не“ или „Недей“. По-добре е да се добавят и мотиви – защо трябва или не трябва да се прави нещо. Например: „Не скачай на леглото, защото може да паднеш и да се удариш“. Добре е да се напомня на детето да употребява редовно форми от речевия етикет: „Добър ден“, „Довиждане“, „Благодаря“, „Моля“, „Може ли“ и т. н.
„Слушане и разбиране“ и „Говор“ са подобластите към „Езиково и комуникативно развитие“.
Към първата очакван резултат при 12-месечните деца е да изпълняват символни действия – дава „целувка“, „боц“, прави „здрасти“. Тогава се поставя началото на пасивния речник. Детето свърза някои лица и обекти с названията им. При разговор се обръща към говорещия. Съветите към грижещите се за детето са да назовават имената на различни нови обекти, включително играчки, които попадат в обкръжението на детето, като се използват въпроси, на които възрастният отговаря сам: „Я да видим какво са това? – Кубчета“, „Къде е мечо? – А, ето го мечо!“.
Добре е да стимулират свързването на имената на нещата с техни функции и особености: „Ето, виж Зайко-Байко. Какво прави Зайко? – Скача. Какво има Зайко? – Крачета. Къде са твоите крачета?“
Концептуалната рамка за разработване на стандарти за ранно учене и грижи е публикувана тук.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg